Миналото и неговото присъствие днес бяха основна тема в дискусията на срещата с писателя Георги Господинов на "Аполония"


Миналото и неговото присъствие днес се превърнаха в основна тема на срещата с писателя Георги Господинов в Художествената галерия в Созопол, организирана като част от тазгодишното издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието беше посветено на четири книги на автора – „Инвентарна книга на социализма“, „Времеубежище“, „Градинарят и смъртта“ и „Невидимите кризи“. Срещата беше водена от журналиста и поет Димитър Кенаров. Събитието събра много почитатели на автора, общественици и писатели, сред които бе и Яна Генова, съавтор на „Инвентарна книга на социализма“. Сред гостите бяха генералният директор на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов.
„Как се чете литература днес, когато изчезват общите референции и споделената памет?“, попита Кенаров, задавайки тон на вечерта. Пред публиката Господинов припомни за първото си участие в „Аполония“ през 1995 година. „Тогава представихме една шантава книга – „Българска христоматия“. Скандална книга за времето си. Тридесет години по-късно отново съм тук“, каза той. Миналата година писателят отново беше в Созопол на първи септември, когато представи книгата си „Градинарят и смъртта“. Господинов коментира и загубата на споделената памет.
„Губим общите книги между поколенията. Изгубваме общата споделена памет. Литературата може да бъде лепилото на общо пространство, в което да говорим и да се разбираме“, каза писателят, подчертавайки, че разпадането на паметта на отделни парчета е основният проблем на съвременното общество. Господинов обърна внимание на промяната на носталгията от пространствена към „хроносталгия“ – копнеж не към определено място, а към времена.
„Нашата носталгия вече е по отминали времена. Не е носталгия по селската къща например, а по моменти от живота ни“, обясни той. Като пример авторът цитира пасаж от „Времеубежище“, описващ социалистическото ежедневие.
Темата за символите и историческия кич също беше дискутирана. Господинов отбеляза, че „всяко повторение на символ го превръща в исторически кич“, а историческият кич често се използва от партии за политически цели.
Той разказа за преводите на своите книги, за реакциите на чуждата публика и за стереотипите, които са съществували за България.
„Вече няма големи очаквания. Слава Богу, тези стереотипи вече не работят“, каза писателят. Георги Господинов посочи, че силната литература е условие за силна култура и кино и даде примери с преводи на български класики на датски и други езици. Дискусията засегна и индивидуалните книги на автора. „Градинарят и смъртта“ беше описана като най-личната му творба, която вкарва в българската литература директно писане за интимните истории на поколенията, без срам и страх. „Невидимите кризи“ събира есета, в които малките, тривиални неща от ежедневието разкриват много за времето и обществото – от черешови топчета до етажерки за книги.
Господинов обсъди идеята за „времеубежище“ – място, където спомените се събират, както лични, така и колективни. „Това не е моя идея, но мисля, че човек, обсебен от една идея, може да стане тоталитарен. Затова е важно да се справяме с миналото чрез уважение и литература“, обясни той. По думите му книгите са не просто произведения, а средства да си припомняме общото пространство, общите истории, иронията и човешкия опит.
За да допълни събитието с музикална атмосфера, на срещата бе и тромпетистът Михаил Йосифов.

София

Публиката в зала „България“: Софийската филхармония посрещна един от най-артистичните диригенти

Тази вечер Софийската филхармония посрещна един от най-артистичните диригенти. Това коментираха пред БТА зрители на концерта, който на 23 април...

Пекин

Китайски учени създадоха виртуален модел на еволюцията на Вселената след Големия взрив

Учени от Китайската академия на науките са дигитализирали процеса на развитие на Вселената в продължение на 13,8 милиарда години от...

Вашингтон

Папагалите използват имена по най-различни начини, показва изследване

Подобно на много други животни, папагалите издават звуци, които създават впечатлението, че говорят помежду си, а може би че дори...

София

Асоциация „Българска книга“ връчи наградите „Рицар на книгата“ на церемония в София

Асоциация „Българска книга“ връчи наградите „Рицар на книгата“ на церемония в литературен клуб „Перото“ в Националния дворец на културата. Церемонията...

Токио

Следващият роман на Харуки Мураками за първи път ще има жена за главен герой

За първия път в творчеството на световноизвестния писател Харуки Мураками в следващия му роман, който ще бъде публикуван в Япония...

Разград

Изложба на музея в Исперих проследява развитието на телефонната техника – от първите до съвременните мобилни апарати

Изложба, посветена на 150-годишнината от изобретяването на телефона и първото обаждане на Александър Греъм Бел, е подредена в административната сграда...