Министерство на образованието и науката е ангажирано с темата за Холокоста и борбата с антисемитизма, заяви експертът Радостина Николова

Антисемитизмът е заплаха в една или друга степен за всички общества, както и показател за по-широки обществени проблеми. Както при всички форми на дискриминация, на антисемитизма трябва да се противодейства, включително и чрез образование, за да се изгради усещането за солидарност и зачитане на многообразието и свободата на хората да живеят заедно и като активни демократични граждани. Това заяви Радостина Николова, държавен експерт в Министерството на образованието и науката, член на работната група по присъединяването на България към IHRA, по време на в първата Международна младежка конференция на тема „Спасяването на българските евреи – възможен модел на поведение за младите хора днес“.
На 27 януари 1945 г., когато е освободен нацисткият лагер Аушвиц, светът изпада в шок и е потресен от разкритията, на които става свидетел. Европейските държави въвеждат закони, според които отричането на Холокоста е престъпление, което се преследва от закона, допълни още Радостина Николова. 
Според експерта от Министерство на образованието и науката правителствените институции играят роля за спазването на стандартите за правата на човека в цялата ни образователна система и има множество решения за подсилване на усилията за справяне с антисемитизма чрез и в рамките на образованието. 
Министерството на образованието и науката е ангажирано към темата за Холокоста и борбата с антисемитизма, допълни Николова. "Темата за Холокоста присъства във всеки един от етапите на училищното образование. Като започнем от началния етап с учебния предмет „Човек и общество“ в 4-и клас, където се изучава част от историята на Българското възраждане и част от следосвобожденската история. Там имаме предвидена тема за спасяването на българските евреи", каза тя.
Николова посочи още, че в прогимназиалния етап темата се засяга в 5-и клас, когато се изучава история на еврейския народ, и в 7-и клас, когато се изучава национална история, Възраждане и следосвобожденска история. "Приоритетно темата е представена в уроците за 9-и клас, както и в 10-и клас, когато се изучава пълен курс национална история – от първите сведения за живота по българските земи до историята на нашето съвремие", заяви Николова.
Независимо, че изучаването на историята приключва в 10-и клас, като част от общообразователната подготовка по гражданско образование в 11 и 12 клас има теми, свързани с противопоставянето и противодействието на езика на омразата, допълни експертът от Министерство на образованието и науката. 
Извън класната стая също има инициативи в образователната система, които са заслуга основно на преподавателите по история и български език и литература. "Във връзка с отбелязването на 27 януари – Международния ден в памет на Холокоста, в една немалка част от училищата се реализира проект на име „Жълт минзухар“. Той е инициатива на образователния тръст за Холокоста в Ирландия и е насочен към младите хора и ученици на възраст над 11 години, които получават безплатно през есента луковици за минзухар, засяват ги в двора на училището или другаде. Те са във формата на звезда и тъй като цветето цъфти в ранна пролет, това е в памет на жертвите на Холокоста", поясни Николова. 
Тя допълни също, че от 2003 г. в навечерието на 10 март има предвидена тема в час на класа, която се нарича „Урок по достойнство“. От 2015 г. Министерство на образованието и науката провежда и национален конкурс за изследователски проект, който се нарича „Места и памет“. "В него всяка година има специфичен акцент и сред присъстващите днес на конференцията има победители от него. Конкурсът се провежда с партньорството на Държавна агенция "Архиви" и Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като най-добрата разработка, класирана на първо място, получава правото да бъде депозирана в Държавна агенция „Архиви“. 
Международният литературен младежки конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“ също е част от националния календар за изяви на деца и ученици по интереси, допълни Радостина Николова.