Министерството на културата обмисля финансови програми с продължителност от две или три години за значими археологически обекти, съобщи министърът на културата Евтим Милошев при посещението си на археологическите разкопки на нос Калиакра край Каварна.
По думите му по-дългосрочното и гарантирано финансиране ще даде възможност на археологическите екипи да планират работата си и да управляват по-добре процеса, който включва не само сезонните проучвания, но и последващата консервация на находките.
„Археологията е сезонна работа, има процес на консервиране и когато има финансиране, което е гарантирано за по-дълъг период, две-три години, на значими археологически обекти, това помага много за организирането на процеса по правилния начин“, каза Милошев.
Министърът постави акцент и върху необходимостта от цялостен подход при опазването и управлението на обектите. По думите му след разкриването на археологическите структури възниква въпросът как да бъдат опазвани и управлявани, как да се съчетава научната работа с развитието на културния туризъм и обектите да бъдат представяни пред посетителите.
„Имаме нужда в тази посока да направим конкретни стъпки“, посочи министър Милошев. Той даде за пример практики в Италия, Турция, Малта, Кипър и Гърция.
Министърът на културата каза, че вече са проведени няколко разговора с директора на Националния исторически музей и ръководител на археологическите проучвания на Калиакра доц. д-р Бони Петрунова, както и с други водещи археолози. По думите му след приключването на процеса на анализ може да се премине към конкретни програми и действия.
Евтим Милошев отбеляза, че е впечатлен от големия туристически поток към Калиакра. Според него обаче обектът все още не разполага с необходимите условия за посрещане на своите гости. Той даде за пример необходимостта от места, където посетителите могат да получат основни услуги, както и да закупят сувенири и реплики на археологически находки.
„План за опазване и управление на археологическите обекти, на това огромно и богато културно-историческо наследство, е особен фокус в работата“, каза министърът на културата.
Според него България има много какво да покаже и да даде в областта на културното наследство, но е необходимо процесът да бъде по-добре организиран.
Директорът на Националния исторически музей и ръководител на археологическите проучвания на Калиакра доц. д-р Бони Петрунова посочи, че трябва да се създаде последователност от действия – от археологическото проучване, през възстановяването и представянето на обекта пред публиката, до използването му за развитието на културния туризъм.
„Трябва да се направи една последователност в действията, в която да се включва проучването, възстановяването на тази част, която си заслужава, и неговото представяне на публиката“, каза доц. Петрунова. По думите ѝ приходите от туризма могат да подпомогнат продължаването на археологическите изследвания. Тя подчерта, че Калиакра е част от изключително богата на културно наследство територия и е необходимо археологическите обекти да бъдат превърнати във впечатляващи места, които привличат посетители.
Доц. Петрунова отбеляза доброто сътрудничество между общинските власти, музея в Каварна и Националния исторически музей, както и участието на специалисти, които работят по идентификацията на откритите паметници. По думите ѝ след археолозите трябва да се включат и архитекти, които да разработят необходимите проекти за възстановяване и представяне на обекта. Тя изрази надежда тези проекти да получат необходимото финансиране от Министерството на културата и Министерския съвет, така че Калиакра да се превърне в още по-привлекателна дестинация за културен туризъм.
Министър Евтим Милошев подчерта и значението на участието на Националната гимназия за древни езици и култури в археологическите проучвания. Ученици от гимназията се включват в работата на терен и се докосват до археологията и откритите артефакти. По думите на министъра сътрудничеството между Националния исторически музей, водещите археолози и училищата по изкуствата е важен елемент от развитието на сектора и от процеса по опазване на културното наследство.
Милошев определи създаването на добавена стойност от археологическото наследство като основна цел. Според него археологията е част от историята и културата на страната, от културния туризъм и от възможностите за развитие на регионите.