„Сферата на образованието не търпи резки обрати и започване отначало", каза министър Вълчев. Той увери, че всички политики, които са започнали, ще бъдат продължени и надградени, и подчерта необходимостта от възстановяване на връзката между училищата и семействата. Министърът отбеляза съществено изоставане в подготовката на учители по природните дисциплини, но уточни, че това не означава подценяване на хуманитарното знание. „Надявам се да има добро сътрудничество, защото ключово е България да усъвършенства и да надгради образователната си система", каза той.
Заместник-министър д-р Таня Панчева очерта като основно предизвикателство подготовката на ученици за професии, които все още не съществуват. Тя съобщи също, че тече проект за дигитализация на училищното образование с въвеждане на инструменти с изкуствен интелект в помощ на учители и ученици.
Заместник-министър проф. Сеня Терзиева-Желязкова се спря на необходимостта от привличане на повече студенти в инженерните и техническите направления, като подчерта, че индустрията има нужда от висококвалифицирани кадри.
Заместник-министър акад. Николай Витанов представи като приоритет финансирането на науката на база резултати. „Искаме да засилим принципа за финансиране, базирано на резултатите, като най-добрите учени да получават най-голяма част от финансирането", каза той. Витанов добави, че се подготвя международна оценка на висшите училища и научните организации.
На заседанието работодателски и синдикални организации представиха своите позиции. Председателят на Българската асоциация на частните училища Мария Каменова заяви, че „почти всички иновативни възможности са започнали от частното образование". От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България заявиха, че ще подкрепят всички разумни действия в сферата на образованието.
В рамките на заседанието членовете на комисията приеха единодушно вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката.