Мисля, че музиката е обвързана с политиката по един или друг начин, каза продуцентът Джо Бойд на литературна среща в столичното кино „Одеон“. Събитието открива 18-ото издание на международния литературен фестивал „Столица/Литература 2026: За любовта“ (15 май – 7 юни), организирано от фондация „Елизабет Костова“.
Музикалният продуцент Джо Бойд представи пред българската публика своята англоезичната си мемоарна книга And the Roots of Rhythm Remain: A Journey Through Global Music.
„Продуцентът е ловец на съкровища, който открива нови творци“, каза модераторът Явор Ганчев за продуцента. „Любовта на Джон Бойд към музиката не познава стилови или национални граници. Тази любов изисква познание и уважение към културите, които я раждат“.
„Докато пишех книгата си, смесвах собствените си спомени, преживявания и вкус с исторически изследвания“, разказа Бойд. „Тогава ми се изясни, че ритъмът е люлката на музиката. Това, което намирам за депресиращо при фюжъна, е, че мелодиите са смесени от различни краища на света, но ритъмът е много безличен, много американски“.
Продуцентът обясни, че заглавието на книгата е взето от текста на албума Graceland на Пол Саймън. „Той е взел ритъма на Южна Африка такъв, какъвто е“, каза Бойд. „Дори в съвремието на машините, ритъмът остава“.
Бойд разказа, че когато е работил с трио „Българка“, сред българската общност се е усещала умора от народната музика, която по думите му се е излъчвала „по радиото през цялото време“. Продуцентът обясни, че е научил колко упорито правителството се е противопоставяло на сватбените оркестри, в опити да запази своята официална версия на българската култура.
„Няма голям интерес към българската народна култура в България. Моята цел в момента е да покажа на българите как вашата музика остави своя отпечатък върху света“, допълни Бойд.
„Често срещам такива случаи – културите свикват със собствената си музика и съвременната музика от далечни страни им се струва по-нова и по-вълнуваща. Но има нюанси в тази история“, каза още продуцентът.
Бойд разказа как тангото в Аржентина се е зародило от танците на африканските роби в страната. Оригиналните африкански танци в Аржентина са се изпълнявали в кръг, като танцуващите са влизали един след друг в центъра на кръга, където са изпълнявали заплетени танцови стъпки. Когато африканците са започнали да танцуват европейските танци по двойки, те не са могли да се въздържат от това да се разделят по време на танца и да изпълняват тези изкусни стъпки.
Аржентинските власти първоначално са гледали на тангото като примитивен танц от публичните домове, но когато танцът се е разпространил из целия свят, властите изведнъж са решили, че танцът е изцяло аржентински и няма нищо общо с Африка, каза Бойд.
„Ако дадена музика постигне международен успех, държавата иска да обере овациите, но за тях тази музика все още е нещо много неудобно, особено ако представлява историите на маргиналните общности“, посочи той..
„За културите е трудно да заобичат собствената си музика“, каза още продуцентът.
„Мисля, че музиката изобщо е обвързана с политиката по един или друг начин, тъй като всичко е обвързано с политиката“, сподели Бойд. „В моята книга изследвах как музиката оформя политиката и участва в нея“.
Бойд разказа как музиката е вплетена в историята на политиката. По думите му в края на 30-те и 40-те години на миналия век кубински записи са били разпространявани из цял свят. Конгоанците са разпознали тяхната музика в тези записи, защото много от робите в Куба са родом от Конго. Конгоанците, вдъхновени от тези албуми, са започнали да създават своята версия на кубинската музика, наречена конгоанска румба. Най-яркият резултат на това движение е албумът Independence Cha Cha. Този албум се е превърнал в хит из цяла Африка и е вдъхновил африканците от всички краища на континента да създават собствена музика. Този албум и музиката, дошла след него, са оформили модерната африканска музика, каза Бойд. Тавата е помогнала на африканците да сформират своите национални идентичности, които са им позволили да се борят за своята независимост от Великобритания и Франция.
„Имам чувството, че ще живея още 30 години, но ако трябва да избера, щях да искам да бъда запомнен с контраста между работата ми с Pink Floyd и трио „Българка“. Надявам се, че ще ме запомнят и с книгите ми и че ще ме четат“, каза в заключение Бойд.
Музикален поздрав отправи народната певица Мария Александрова, която членува в хор „Нови български гласове“ и хор „Ваня Монева“.
Джо Бойд, който е работил с артисти като Pink Floyd, R.E.M. и трио „Българка“. Бойд е работил като продуцент и мениджър на музиканти като Мъди Уотърс, Стан Гец и Боб Дилън. Първите му продукции са с Ерик Клептън за Elektra през 1966 г., след което продължава да работи с изпълнители и групи като Pink Floyd, Ник Дрейк, R.E.M. и много други. Книгата му And the Roots of Rhythm Remain: A Journey Through Global Music проследява развитието на музиката в различни части на света и нейния принос за формирането на съвременната западна музика, казаха от екипа на събитието. Добавиха, че Джо Бойд е човекът, който популяризира в западния свят музиката на легендарното вокално трио „Българка“, както и на Филип Кутев и Иво Папазов-Ибряма.
Фестивалът „Столица/Литература“ 2026, организиран от фондация „Елизабет Костова“, се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община, фондация „Лоис Рот“ и фондация „Хоторнден“, и в партньорство с Българската национална филмотека, РЦСИ-„Топлоцентрала“, Културен център към СУ „Св. Климент Охридски“, Катедра „Англицистика и американистика“ към СУ „Св. Климент Охридски“, Къща за литература и превод, Институт „Отворено общество“ – София и пространство „Магнит“. Фестивалът е организиран за 18-а поредна година и е част от културния календар на Столична община.