Младите манти остават близо до дома, докато възрастните се придвижват на по-големи разстояния, показва изследване

Всеки, който е наблюдавал как манта (вид скатова риба - бел. ред.) се плъзга над риф, знае, че тези животни изглеждат така, сякаш не бързат за никъде. Въпреки това изследователи, работещи край бреговете на Коста Рика, са установили, че техните модели на придвижване са разнообразни, като младите екземпляри остават в близост до брега, докато възрастните изминават стотици километри, предаде Ройтерс.
Мантите са сред най-големите риби в океана. Те имат крилоподобни перки, които могат да достигнат размах до около 8 метра, както и най-големия мозък сред всички риби.
За целите на изследването учените са проследили застрашени от изчезване манти, поставяйки акустични предаватели на 59 от тях, а на 12 - сателитни предаватели. Изследователите освен това са използвали и метод за идентификация чрез снимки.
„Комбинирайки различни технологии, успяхме да съставим изключително подробна карта на техните движения и използването от тяхна страна на крайбрежни станции за почистване", казва Джефри Мадригал-Месен, директор на изследователската група „Манти Коста Рика" (Mantas Costa Rica) и водещ автор на изследването, публикувано в сп. Frontiers in Fish Science.
Крайбрежната станция за почистване е скалист риф, където малки риби премахват паразити от кожата на мантите. Това е пример за симбиотично поведение.
Изследователите са установили, че по-младите манти остават в крайбрежните води на Коста Рика, в пределите на нейната т.нар. „ексклузивна икономическа зона". По-възрастните, достигнали зрялост животни, предприемат дълги пътувания, като някои от тях стигат чак до водите край Гватемала.
„Това ни кара да смятаме, че по-малките манти не се осмеляват да предприемат тези дълги миграции, вероятно заради заплахата от големи хищници като косатките и тигровите акули", обяснява Мадригал-Месен.
По-малките екземпляри в изследването са били с размах на „крилете" около 3 до 3,5 метра в сравнение с около 4 до 4,5 метра при тези, които са предприемали по-дългите пътувания.
Едно младо животно с размах на крилоподобните перки около 3 метра все пак би изглеждало огромно за повечето плувци. Въпреки това подобни размери може да не осигуряват достатъчна защита.
Мадригал-Месен отбелязва, че огромният им размер е един от основните защитни механизми на мантите. Доста често обаче се виждат животни, на които липсват части от телата, като в много случаи формата на раните ясно подсказва, че става дума за ухапвания от други едри морски хищници.
В крайна сметка какво подтиква мантите да се присъединят към мигриращата популация остава неясно. Изследователите все пак допускат, че стигането до места за хранене и размножаване в изключително изобилни води в Централна Америка може да играе роля.
Мантите също така многократно се връщат на едни и същи крайбрежни „станции за почистване". Наблюденията на хранене, ухажване и скорошно чифтосване подсказват, че тези места може да служат и като средища за социални контакти. Учените все още не знаят как мантите се ориентират, за да се върнат на конкретни места.
„Ние, хората, имаме любими места, на които обичаме да ходим. Защо и мантите да не предпочитат една станция за почистване пред друга?", казва Мадригал-Месен.
Резултатите от изследването показват също, че мантите може и да не изминават толкова големи разстояния, колкото се е смятало преди. 
Тези животни са особено уязвими, защото, подобно на другите скатове и акули, се размножават бавно и им трябват години, за да достигнат полова зрялост. Изследователите посочват, че след като мантите напуснат повечето наблюдавани крайбрежни места, те навлизат във води без никаква защита, което ги излага на заплахи, включително риболов и трафик на кораби.
„Изследванията като това ни помагат да осъзнаем, че крайбрежните убежища ги предпазват само през определен период от годината. Ето защо е толкова важно да се защитят морските коридори, през които мигрират тези видове", казва Джефри Мадригал-Месен.
Крайбрежните манти също така са демонстрирали силна привързаност към определени места, като съвсем малко от тях са се придвижвали между пунктовете за наблюдение, дори когато те са се намирали само на десетки километри едни от други.
Мъжка манта, наречена Мики Маус, е била многократно засичана чрез различните използвани методи, като е демонстрирала силна привързаност към предпочитаното си място в Коста Рика.
Изследователите обаче не са виждали този екземпляр в страната от повече от година. „Изпитваме голяма привързаност към него. Надяваме се, че скоро ще се върне", казва Мадригал-Месен.