Многото възможности за избор може да направят хората нерешителни, смятат психолози

Съвременният живот обещава, че ако разполагате с достатъчно възможности за избор, ще намерите най-доброто от всичко, пише Асошиейтед прес.
Но според поведенческите учени непрекъснато нарастващият поток от възможности за избор – независимо дали става дума за пазаруване, социален живот или романтични взаимоотношения – всъщност води до обратния ефект.
Идеята, че да имаш повече избор винаги е по-добре, е дълбоко заложена в западната култура. Изследванията обаче показват, че наличието на твърде много възможности може да направи хората тревожни, нерешителни и, парадоксално, по-малко доволни от избора, който в крайна сметка правят, казва Бари Шварц, почетен професор по психология в университета „Суортмор“, щата Пенсилвания, и автор на книгата „Парадоксът на избора“.
За да се намали умственото натоварване, той препоръчва да ограничим броя на изборите, които правим, защото мозъкът ни ще ни бъде благодарен.
Шварц дава няколко примера за случаи, в които повече възможности за избор са довели до по-лоши резултати.
Например при здравноосигурителната програмата Medicare Part D за лекарствени планове хората в щатите с повече възможности са били по-малко склонни изобщо да изберат някой от тях.
По-маловажните избори не се различават. Шварц посочва често цитирано проучване, според което клиентите в гурме магазин са купували повече бурканчета занаятчийско сладко, когато са имали избор между шест вкуса, отколкото когато са били изправени пред 24 различни варианта. В последващо изследване студентите са били по-склонни да изпълнят задача за допълнителни точки, когато са можели да избират между шест теми вместо между 30.
Изследванията на Шварц разширяват тези открития, за да проучат емоционалните реакции към този феномен.
„Вместо да се чувствате освободени от всички тези възможности за избор, вие се оказвате парализирани“, казва той. „Можете да направите всичко, но не можете да решите кое от многото неща да изберете.“
Освен това хората често вземат и по-лоши решения, защото повече възможности означават и повече потенциално неблагоприятни резултати. А когато най-накрая направят своя избор измежду всички варианти, те често са по-малко удовлетворени дори от добрия избор, защото се страхуват, че е съществувала още по-добра алтернатива.
Бари Шварц и Даниел Уилингам, професор по психология и изследовател в областта на невронауките в Университета на Вирджиния, препоръчват част от решенията да бъдат „делегирани“ на други хора. Например, ако търсите нов телефон, намерете приятел, който е доволен от своя, и си купете същия модел.
При по-важни решения, като финансовото планиране, Уилингам смята, че човек ще бъде по-доволен от резултата, ако се довери на професионалната експертиза на специалист.
„Ако си мислите: „Аз съм умен човек, мога сам да се справя“, в девет от десет случая просто се заблуждавате“, казва той.
Шварц признава, че за хората, които трудно вземат решения, промяната на този навик не е лесна. Според него обаче усилието си заслужава.
„С течение на времето ще установите, че ви става по-лесно да вземате решения, ще бъдете по-доволни от изборите, които правите, и изведнъж ще се окажете с още два свободни часа всеки ден“, казва той.