Проучването, публикувано в сп. Science Advances, показва, че морските костенурки не са прецизните навигатори, каквито учените някога са си представяли. Вместо постоянно да се насочват към дестинацията си, те поддържат постоянен курс с часове или дори дни, преди да проверят позицията си и да направят лека корекция на курса, според изявление, публикувано от Университета „Дийкин“ в Австралия.
Констатациите оспорват дългогодишното предположение за това как животните мигрират, предполагайки, че вместо това те използват проста, но ефективна навигационна стратегия, за да намерят пътя си през хиляди километри открит океан без ориентири.
Несъвършената навигация може да е от полза за морските костенурки, като им помага да откриват нови местообитания, включително алтернативни места за гнездене, тъй като покачването на морското равнище заплашва съществуващите плажове, каза водещият автор в изследването Греъм Хейс.
Изследователи са проследили зелени костенурки, пътуващи повече от 1000 км през Индийския океан от плажове за гнездене до места за хранене, използвайки сателитен компас, който записва посоката, в която костенурката се е насочила, докато плува.
Те са открили, че костенурките са се отклонили от курса си, преди да се коригират и да продължат, вместо да пътуват директно към целта си. Констатациите показват, че костенурките разчитат на вътрешен магнитен компас и магнитното поле на Земята, за да ги водят през океаните, вместо просто да се носят по течението.
Хейс посочва още, че новата технология позволява на учените дистанционно да измерват не само местоположението на животното, но и посоката, в която то се движи, което би могло да подобри разбирането за миграциите на китове, акули, риба тон и други морски пътешественици на дълги разстояния и да подпомогне усилията за опазване на природата.