Можем да се правим, че не чуваме гласа на съвестта, но няма как да го заглушим, казва режисьорът Стоян Радев

„Съвестта е този вътрешен глас, който непременно чуваме. Можем да се правим, че не го чуваме, но няма как да го заглушим”, каза пред БТА режисьорът Стоян Радев. Снощи той бе в Созопол, за да постави на сцената на читалище „Отец Паисий” спектакъла „Престъпления на сърцето”. Събитието бе част от програмата на петия фестивален ден на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”. 
Постановката е по пиеса на американския драматург, сценарист и актриса Бет Хенли. Тя пише „Престъпления на сърцето” през 1979 г. и печели наградата „Пулицър” за драма през 1981 г., както и номинация за наградата „Тони”. Сценарият за филмовата версия по нейния текст е номиниран за „Оскар” за най-добър адаптиран сценарий. В лентата участват Даян Кийтън, Джесика Ланг, Сиси Спейсик и Сам Шепърд. 
През месец юни 2022 г. Стоян Радев поставя „Престъпления на сърцето” в столичния в Младежки театър „Николай Бинев”. В спектакъла участват Ярослава Павлова, Рая Пеева, Мила Люцканова, Веселина Конакчийска, Кирил Недков и Ахмед Юмер. Сюжетът се движи около трите сестри Маграт, които се събират след многогодишно отсъствие в родния си град.
„Ние окуражаваме зрителите да не се страхуват от гласа на съвестта си. Да, понякога той казва неща, които не са приятни за чуване. Въпреки това ние трябва да му се доверим, защото само така можем да бъдем щастливи наистина”, каза Стоян Радев преди трупата да излезе на созополска сцена. Пред БТА той коментира какви са били мотивите му да избере този текст на американската авторка и да бъде първият, който го поставя на родна сцена. Радев разказва и как изглеждат престъпленията на сърцето в спектакъла, както и каква е силата на семейните корени. 
Г-н Радев, как се спряхте на пиесата на Бет Хенли и защо решихте да запознаете с нея българската публика за първи път? 
- Пиесата на Бет Хенли е известна. Тя е носител на награда „Пулицър”, написана е в края на 70-те години на XX век. Също по нея има направен филм, който е с номинации за „Оскар” за адаптиран сценарий. Така че текстът има какво да каже на хората и то от десетилетия насам. Спрях се на него сега, защото темата за домашното насилие е много болезнена тема. Знаем какво се случва напоследък в България, знаем колко активен е дебатът на тази тема. А текстът на Бет Хенли по много проникновен начин разказва за причините хората, които живеят заедно, в домашна обстановка – роднините, близките, семействата – да упражняват насилие един върху друг. Затова мисля, че съвсем навреме българската публика може да види една наистина проникновена творба.
Как изглеждат и как звучат престъпленията на сърцето в спектакъла? 
- Престъпленията на сърцето в нашия спектакъл, както казах, са разгледани с много внимание и много нежност, с много разбиране. Ние не заставаме в позицията на някакви съдници. По-скоро се опитваме да преживеем историята. Да вникнем в дълбоките мотиви на героите да се държат така или иначе. За разлика от политическия дебат, който по някакъв начин загърбва дълбочината на човешката душа, обратно - ние се взираме в човешката душа с много любов, с усмивка и с чувство за хумор, така че дори тежките проблеми изглеждат възможни за разрешаване чрез обич. 
Съвестта, според Вас, може ли да бъде заглушена по някакъв начин – в случаите, когато човек остава верен на себе си, както и когато допуска грешки спрямо самия себе си? 
Въпросът за съвестта е сложен въпрос. Дали сме способни да й слагаме заглушител? Аз мисля, че не. Съвестта е този вътрешен глас, който непременно чуваме. Можем да се правим, че не го чуваме, но няма как да го заглушим. В „Престъпления на сърцето” ние окуражаваме зрителите да не се страхуват от гласа на съвестта си. Да, понякога той казва неща, които не са приятни за чуване. Въпреки това ние трябва да му се доверим, защото само така можем да бъдем щастливи наистина. 
Каква е силата на корените, погледната през погледа на Вашия спектакъл? 
- Корените, семейните корени, са нещо, от което, както от гласа на съвестта, човек не може да избяга. Може да имаме горчиво минало, може да имаме трудности в детството си, но да ги загърбим не е решение. Обратно - ние трябва да се обърнем към тях, да ги изповядаме, да споделим, ако щете, мъките, които са свързани с корените ни. За да не ни унищожава всъщност тази сила, която идва от миналото, а напротив – да ни окуражава и да ни дава възможност да живеем по-пълноценно.