Музей в Неапол защитава съкровищата си с криминалистично картографиране

Докато светът на изкуството е в повишена готовност за всеки знак за изчезналите бижута от Лувъра, италиански експерти казват, че методът им за създаване на фотографски отпечатък на колекция от безценни скъпоценни камъни и артефакти може да затрудни разделянето и продажбата им, предаде Ройтерс.
Експертите по гемология са прекарали повече от десетилетие в изучаване на най-ценните експонати от колекцията в Музея на Съкровището на Сан Дженаро в Неапол. Използвайки микроскопи и специализирано оборудване, екипът е фотографирал повече от 10 000 камъка.
Освен въоръжената охрана и алармените системи, които осигуряват физическа защита на обекта, този процес им е позволил да сертифицират уникалните характеристики на скъпоценните камъни, за да осигурят нещо като криминалистичен отпечатък, сравняван от експертите с ДНК.
Големите европейски музеи отказват да коментират протоколите си за сигурност след обира в Лувъра, но методът на Неапол дава рядка представа за някои от мерките, използвани от институциите.
"Ако Лувърът беше възприел тази система за сигурност, крадците нямаше да могат да пласират камъните от откраднатите бижута", казва пред Ройтерс Чиро Паолило, бивш професор от университета "Сапиенца" в Рим, който е ръководил работата по картографирането.
"Камъните щяха да бъдат идентифицирани, дори и да са шлифовани, при първото официално сертифициране за качество от международен орган", допълва експертът. 
От Лувъра не са отговорили на запитването на Ройтерс дали френският музей е направил подобен анализ. 
Директорката на Лувъра Лоранс де Кар каза, че многократно е предупреждавала, че сигурността на вековната сграда е в плачевно състояние. По думите й външните охранителни камери не покриват изцяло фасадата и прозорецът, през който крадците са проникнали в галерията, не е бил наблюдаван от камери за видеонаблюдение.
Прокурорът на Париж Лор Бекюо каза в неделя, че са били арестувани заподозрени във връзка с обира, но отказа да даде повече подробности, като поясни, че вестникарските репортажи за арестите биха попречили на издирването на откраднатите бижута и извършителите.
Съкровището на Сан Дженаро е събирано в продължение на седем века от дарения от папи, кралски особи и богати хора. То включва кръст, украсен със смарагди и диаманти, подарен от Жозеф Бонапарт, най-големият брат на Наполеон, който е бил крал на Неапол през 1800 г.
Разположен до катедралата на Неапол, музеят съхранява над 21 000 експоната, сред които митра, инкрустирана с близо 4000 скъпоценни камъка, и колие с над 1500 скъпоценни камъка.
Той е кръстен на мъченика от четвърти век, който е покровител на южния италиански пристанищен град.
За разлика от повечето религиозни артефакти в Италия, колекцията не принадлежи на Ватикана или на държавата. Тя е собственост на жителите на Неапол и се управлява от Deputazione, светска институция, основана през 1527 г.
Съкровището на Сан Дженаро е съхранявано в трезора на Банката на Неапол в продължение на почти 30 години след неуспешен опит за кражба, организиран от местната мафия през 1975 г.
През 2003 г. музеят отново е отворен за посетители и оттогава не са регистрирани кражби, въпреки че нивото на престъпност в града остава високо.
"От дълбока преданост към своя светец-покровител, неаполитанците не докосват Съкровището на Сан Дженаро - и никога не биха позволили на никого друг да го докосне", казват от Deputazione.