Музеят на Възраждането във Варна пази следи от участието на местното население в националноосвободителните борби

Музеят на Възраждането във Варна пази следи от участието на местните хора в националноосвободителните борби, разказа за БТА уредникът в институцията Кольо Хубенов по повод представянето на априлския брой на списание ЛИК, посветен на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание. 
По думите му, според Велко Тонев, който е най-добрият изследовател на този период, във Варна най-вероятно е имало революционна група, тоест общественици, които са били съпричастни на делото, взимали са участие в помощни дейности, каквито са укриването на революционери, осигуряването на тескерета, съхраняването или препращането на пари и информация, посочи уредникът.
Има статии във вестниците на Раковски, които са подписвани анонимно с инициали, и от тях историците научават за положението в крайморския град през този период, за проблемите с гръцката общественост, както и размисли за ползите от една бъдеща революция. Може да се заключи, че варненци са били съпричастни на тези идеи, но потенциалът на българското население в града е бил финансово и количествено недостатъчен, освен това има проблеми с уреждането на учебното дело, обясни Хубенов и добави, че силите на местните са стигали за стопанските дейности, но те не са имали възможност активно и с размах да се включат в останалите направления.
Няма данни във Варна да е имало комитети, създадени от Левски. Предполага се, че той веднъж е нощувал в града по пътя си към Цариград, най-вероятно с параход, но няма информация в това време да е бил учреден комитет от мрежата на Вътрешната революционна организация. Когато започва същинската работа по избухването на Априлското въстание, също няма свидетелства някой от апостолите да е сформирал комитет, добави историкът, като поясни, че Варна е била зачислена към Сливенския революционен окръг. 
Хубенов поясни, че по това време Варна е голяма крепост със сериозен османски гарнизон, а българското население е малцинство, предполага се около хиляда души. Още от времето на Раковски градът се е разглеждал като османска твърдина и целта е била да бъде по-скоро изолиран чрез прекъсване на железопътната линия и телеграфа, за да не може от него да се изпращат войски към местата, в които евентуално би избухнало въстание, т.е. централната част на днешна България.
Знае се за някои личности във Варна, които са съпричастни на борбата за освобождение. Това са братята Никола и Сава Георгиеви, хаджи Рали Мавридов, както и хаджи Стамат Сидеров, който е един от съоснователите на Варненската община, радетел за училищното дело и църковните борби. Той е обесен по обвинение за шпионаж в полза на руската войска малко по-късно.
Друго, което е интересно и подкрепя разсъжденията на Велко Тонев, е арестуването и осъждането на варненския общественик Никола Ганев - Шекерджията на 29 юни 1976 г. Заедно с брат си той държи склад за захарни продукти. През лятото на 1876 г., в сандък за захар османската власт открива оръжие, което смята, че е укривано за Априлското въстание. Ганев е осъден, заточен е в Диарбекир. Освободен е по силата на амнистията след 1878 г., но поради влошено здраве умира скоро след това. В Музея на Възраждането може да се види неговия осъдителен паспорт, на който са посочени основните физически характеристики на Ганев - височина, цвят на кожата и очите, има ли мустак, брада. В експозицията има и негова снимка.
Според Кольо Хубенов отзвукът от потушаването на въстанието е бил сериозен и във Варна и това се изразява в страха у българите там да няма погроми или да не бъде застрашен животът им. Той припомни, че за това пише в спомените си Антон Страшимиров, чието семейство по това време живее все още във Варна. Той разказва как като дете, след Априлското въстание, намира някъде форма за отливане на оловни куршуми, подобна на клещи. Взема я у дома и започва да си играе с нея. Баща му го вижда един ден и му дръпва хубав бой, породен точно от страха да не би някой да намери у тях този уред и да ги обвини, че са помагали на революционерите. 
В музея могат да се видят и два медала, сечени по случай 25-годишнината от избухването на Априлското въстание. Единият е учреден от княз Фердинанд през 1901 г. Той е от тъмен бронз, на лицето е българският лъв, а на гърба е цитат от Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ с лавър. Има и друг, който е частна инициатива на комитета „Цар освободител Александър II”. Направен е от алуминий, от лицевата страна е черешовото топче, а на гърба има надпис за годишнината.
По-голямата част от вещите в Музея на Възраждането във Варна са свързани с опълченци, които идват да живеят в града след Освобождението на България. Някои от тях са поборници и са участвали в националноосвободителните борби, обясни уредникът. Пример е Иван Илиев Владиков, който участва в подготовката на Старозагорското въстание, но след като то не избухва и османската власт започва да издирва съзаклятниците, той емигрира. По тази причина не успява да се върне за Априлското въстание, но по-късно същата година участва в Сръбско-турската война и в самата Освободителна война. Лични вещи на опълченците, свързали имената си с Варна, са изложени в няколко витрини. Сред тях е сребърна чаша с позлата и монограм на руския император Николай II, връчена на Иван Владиков. Могат да се видят още лични вещи на родения във Варна опълченец Георги Минков Сивков и на Никола Корчев, един от спасителите на Самарското знаме; орденът за заслуги и парадната сабя на най-младия опълченец, по-късно генерал Тодор Габарев.