Регионалният исторически музей в Кърджали се включи в инициативата „Европейски дни на наследството – истории 2026“ по програма „Творческа Европа“ с историята „Мънистените накити – наследство и традиция, символи и красота“ и е един от избраните в първата фаза, казаха пред БТА Светла Михайлова и Лидия Кирилова, уредници в Регионалния исторически музей. Историята, преведена на английски език, е публикувана на интернет страницата на инициативата.
Лидия и Светла допълват, че конкурсът е от две части, представя истории, свързани с културното наследство на региона, от който си, и дава възможност на един от представените проекти от цяла Европа да бъде финансиран в размер на до 10 000 евро. Темата тази година е „Наследство в риск: „Възраждане, съпротива, преосмисляне“.
Изработването на мънистени накити е както стара традиция в Родопите, така и умение, което все още има жени, които владеят и могат да предадат на идните поколения.
„Идеята ни беше да представим тази история за мънистените накити от Източните Родопи и ако темата бъде одобрена и получим финансиране, да направим работилница за изработване на мънистени накити, в която да каним различни жени от региона, които имат тези умения и които да демонстрират пред деца, за да можем да предадем традицията на идните поколения“, каза Лидия Кирилова.
Сред включените в проекта са мънистени накити от фонда на РИМ – Кърджали, някои от които са на повече от 100 години. Част от тях са представени в експозициите на музея – мънистени гердани, мънистен колан и други бижута.
„Когато проучвахме темата за мънистените накити, ми направи впечатление, че имаме сходство с африканските мънистени украшения на племето Зулу“, каза Светла Михайлова.
Тя допълни, че е отнело доста време да проучат откъде идва въпросната прилика. Изследването показало, че това е вследствие на културен обмен в османските затвори в рамките на империята, където осъдените са били принуждавани да полагат труд. Произвеждали са се торбички за шишета, портмонета, колани, калъфи за ножове.
„Може би там връзката между Източните Родопи и Африка намира отражение, затова и мънистените накити от крумовградското село Егрек са сходни с африканските“, допълва Михайлова.
Тя подчертава, че в Източните Родопи мънистата са се наричали „синци“ и „байници“ с вярването, че мънистото предпазва от зло, от урочасване, от магии. Функциите на мънистените украшения били две – да предпазват и да красят.
Мънистените накити намират място основно в женското облекло. Вярвало се е, че мънистата са преграда между човека и околния свят и могат да го предпазят от уроки.
„Затова и приложението на мънистените накити е изключително широко, като се започне от плитките, шапчиците, гривни, гердани, чак до вшиване в народното облекло. Те са също в детската шапка, в поводниците на конете“, разказва Светла Михайлова.
А освен всичко друго, мънистените накити крият в себе си огромна символика. Самото мънисто е малко и кръгло и символизира светлината в природата. Цветовете също са натоварени със символика, като в миналото са се използвали седем основни цвята, докато по-съвременните мънистени накити са по-богато оцветени.
09.06.2026,
22:30
20-ият „Световен театър в София“ започна с „Буря“ на бързи обороти
09.06.2026,
20:15
Млади изпълнители почетоха Елвис Пресли на фестивал в родния му град
08.06.2026,
15:00
Икономическа полиция проверява "ВиК" Кърджали
08.06.2026,
11:25