Музиката е първата ми любов, казва Антъни Хопкинс по повод издаването на дебютния си албум

Дебютният албум - Life Is A Dream - на легендарния актьор сър Антъни Хопкинс в качеството му на композитор, излиза на 21 август, съобщава АП. Албумът съдържа 12 композиции, създавани в продължение на шест десетилетия.
Под диригентството на Густаво Дудамел, в изпълнение на лондонския Филхармоничен оркестър, Life Is A Dream е записан в лондонската „Александра палас“ (Alexandra Palace) през април и е част от каталога на звукозаписната компания „Дека класикс“.
„Музиката е първата ми любов или по-скоро моето истинско призвание“, казва 88-годишният актьор. „Звучи твърде тържествено, но израснах, заобиколен от музиката на следвоенните години, и тя остави дълбок отпечатък в мен. Започнах да свиря на пиано, когато бях съвсем малък.“
Той сяда зад инструмента на 4-годишна възраст, а години по-късно започва и да композира, написвайки през 1960 г. първото си произведение - валс. По това време той е на 22 години.
„В музиката намирам повече свобода“, казва носителят на „Оскар" в сравнение с актьорството, което определя като „дисциплина - там трябва да си знаеш нещата. Докато музиката за мен е по-непринудена форма на изкуство.“
И той определено има сериозен опит зад гърба си. Преди появата на Life Is a Dream, Хопкинс вече е създавал музика за няколко филма. „С музиката към началото на „Земя на сенките“ всъщност дебютирах като композитор“, разказва той, визирайки лентата от 1993 г., където влезе в ролята на създателя на „Хрониките на Нарния“ К. С. Луис. След това Антъни Хопкинс става главен композитор на още няколко ленти, на които е и режисьор, и главен актьор. Сред тях са „Август“от 1996 г., Slipstream от 2007 г. и Elyse от 2020 г.
„Този албум е за моето детство“, разказва той за проекта, чието заглавие съвпада с пиесата на Педро Калдерон де ла Барка. „Това са просто спомените от детските ми години и израстването в Уелс, пътят ми в живота, тийнейджърските ми години“ и така нататък. „Във всичко това има голяма тъга, защото - не ме разбирайте погрешно - имах страхотен живот - но дълбоко в себе си знаех, че животът е едно дълго сбогуване. От момента, в който се родим, ние започваме да си отиваме“, усмихва се актьорът, отбелязва АП. „Направо звучи оптимистично," добавя той.
Това напрежение - или по-точно казано, мъдрост - се усеща в целия албум. Вземете за пример първия сингъл. 1947: Suite for Solo Piano and Orchestra: II. Bracken Road е средната част от трикомпонентна сюита, посветена на едно конкретно лято в Южен Уелс. Антъни Хопкинс казва, че тя носи в себе си „меланхолия и тъга“ - усещане, което се засилва от звука на виолончелото.
„Това е онзи чакан звук на носталгията, на странната, капризна болка от живота“, описва той произведението. „Всъщност всяка музика се ражда от болката. Звучи доста абсурдно, но е вярно. Става дума за копнеж.“ Същото може да се каже и за песента Stella Aria, кръстена на съпругата му Стела Хопкинс, която е режисьор и актриса. 
Напоследък Хопкинс често прави равносметка на живота си - както в мемоарите си „Справихме се, хлапе“, излезли миналата есен, така и в дебютния си албум. „Като се замисля за живота си днес - особено през тази година - в края ѝ навършвам 89. Обръщам се назад и си мисля: „Господи, не бих могъл да планирам нищо от това“. Когато преди 70 години реших да стана актьор, се питах: „Защо изобщо го правя?“. Нямах отговор. Може би, защото за нищо не ме биваше в училище. Просто нямаше друго какво да правя. Затова кандидатствах за стипендия и станах актьор, вместо музикант. И изведнъж някаква природна сила ми поднесе огромния успех на тепсия.“
„Не изпитвам страх от смъртта“, добавя той. „Просто съм безкрайно благодарен, че доживях до тази възраст.“
Впоследствие нещата се развиват изненадващо - актьорът Брадли Купър „ме свърза с Дудамел“, разказва Хопкинс, след като няколко години по-рано чул негова композиция в изпълнение на Симфоничния оркестър на Бирмингам под диригентството на Майкъл Сийл. Дудамел веднага се съгласява на сътрудничество.
Но когато идва време за записите в „Александра палас“ по-рано тази година, Хопкинс разкрива: „Седях там и си мислех: „Как по дяволите съм написал това? Нямам никаква представа“. А Дудамел каза: „Това е прекрасно“... Той е един от най-удивителните хора, които съм срещал. Изпълнен е с живот, енергия и любов - наистина е изключителен.“
Това възхищение е взаимно. „Същата дълбочина на въображението, хуманност и емоционална истина, които определят неговата изключителна работа на сцената и екрана, присъстват и в музиката му“, казва Дудамел за Хопкинс в изявление. „Антъни подхожда към музиката със сърце на разказвач и с инстинкт на поет, създавайки музикални светове, които са едновременно дълбоко лични и универсално въздействащи.“
След дебютния албум може би следват изпълнения на живо. На първо място в списъка на Хопкинс е „Карнеги хол“. „Точно там искам да отида. Това е, което искам“, казва той.
Филмът „Карнеги хол“ от 1947 г. е емблематичен за него и той пази ясен спомен как майка му му казва: „Един ден ще свириш в „Карнеги хол“.
Това е просто следващата мечта в един живот, изцяло изпълнен със стремежи, отбелязва АП.