През месец август тематичният брой на списание ЛИК е посветен на свети Йоан Рилски и основания от него Рилски манастир. През тази година се отбелязват 1080 години от успението на светеца. Навършват се и 1150 години от 876 г., когато се предполага, че той е роден.
Премиерата на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) ще бъде от 16 часа на 18 август – Денят на Успението на свети Йоан Рилски. Събитието ще се състои в библиотеката на Рилския манастир и ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и извън страната.
Специални гости ще бъдат българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Неврокопският митрополит Серафим и Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир.
„Достоен! Броят на списание ЛИК на БТА през август 1080 години след успението на свети Йоан Рилски е като този възглас, с който още от ранната Църква въвеждали духовник в сан“, пише във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев. По думите му повече от хилядолетие хора следват заветите на светеца – доказателство, че водач не е този, който иска да бъде такъв, а този, който бъде поискан да бъде начело. „Примерът на свети Йоан Рилски е и един от поводите БТА да подготвя на празника му на 19 октомври тази година 21-ата Световна среща на българските медии на тема „Медии и водачи“ в Унгария, където нетленните мощи на светеца са известно време“, посочва още генералният директор на Агенцията.
В своето „Слово по случай 1080 години от успението и 1150 години от рождението на светия преподобен наш отец Йоан Рилски Чудотворец“, публикувано на страниците на ЛИК, българският патриарх и Софийски митрополит Даниил пише: „Между всички досточтими годишнини, които Православната ни църква отбелязва през настоящата година, особено ярко се открояват онези, които са свързани с личността на всебългарския небесен застъпник – светия преподобен Йоан Рилски Чудотворец: 1150 години от неговото рождение и 1080 години от блаженото му успение, което всенародно честваме в осемнадесетия ден на месец август. Отбелязването на тези и подобните на тях годишнини ни помага да пазим жива паметта за онези личности и събития от миналото, които са нашите духовни ориентири по извървения от народа ни исторически път, за да можем ние от своя страна, подражавайки на вярата им, да следваме вярно посоката към царството Божие, която са ни завещали родилите ни и откърмили в Господа наши предци и наставници (срв. Евр. 13:7).“
Със заглавието „Пожарът на Възраждането. Ктиторите на Рилската света обител“ в ЛИК е публикуван текст на игумена на Рилската света обител епископ Евлогий. „Ктиторството в историята на Рилския манастир представлява многопластова и дълговременна традиция, в която се съчетават духовно основателство, владетелско покровителство, монашеска грижа, частно дарителство и общонародно участие“, пише той. Епископ Евлогий припомня, че първоосновател на обителта е свети Йоан Рилски, около чийто отшелнически подвиг през X век постепенно се формира монашеско братство. „Първоначалните постройки на манастира не са запазени, но съществуват сведения за неговото духовно начало, което е неразривно свързано с личността на светеца и с неговите ученици“, посочва той. „Историята на Рилския манастир свидетелства, че неговото изграждане, съхраняване и възстановяване не са дело на един-единствен ктитор“, допълва още авторът. По думите му запазените ктиторски надписи, портрети, грамоти и строителни паметници доказват, че днешният комплекс е плод на многовековно приемство и на колективно църковно съзнание.
В списанието са поместени и откъси от излязлата тази година книга на Рилската света обител, разказваща за чудесата на свети Йоан Рилски.
На „Свети преподобни Йоан пустинножител Рилски и исихазмът“ е посветена статията на проф. Георги Каприев. Той припомня, че Йоан Рилски е светецът, най-почитан в България. „Канонизиран, изглежда, още през Х в., както неговите подвизи, чудотворства и наставничества, така и неговите мощи с техните митарства са постоянен обект на преклонение. В по-ново време е обявен за главен небесен закрилник на българския народ и българската държава, патрон на българските будители, лекари, миньори и т.н.“, пише проф. Каприев. Той разказва за развитието и историята на исихазма, както и развенчава някои заблуди около него. „Решаващо за развитието на исихазма е книгата „Стълба“ (или „Лествица“) на св. Йоан Лествичник († ок. 649), в която на четирите висши стъпала (от общо 30) се тълкува богосъзерцанието (θεωρία) в исихия. Молитвата е единение на човека с Бог, казва се. Исихаст е онзи, чийто ум се е научил да се моли истинно, така че да говори с Бога лице в лице“, пише проф. Каприев. Той посочва и че „св. Йоан е пълноценен исихаст от десетия век“.
За „Свети Иван Рилски в паметта на народа“ пише богословът проф. Иван Желев. По думите му макар Рилският пустинник да се оттеглил високо в планината, той не останал неизвестен за хората, които търсели духовен съвет и подкрепа в трудностите на своя живот. Авторът припомня, че според житийните текстове няма сведения свети Иван да е имал свещен сан. „И при все това народът е преброждал трудно проходимите горски масиви, за да стигне до него, да общува с него, да се поучи от богатия му духовен опит, да получи отговор на жизнено важни въпроси“, пише проф. Желев. Той посочва, че стремежът на хората към общуване със светци създава традицията на поклонничеството. По думите му „паметта за свети Иван Рилски сред българския народ продължава да живее и днес независимо от социалнополитическата система и дълбоките промени в нравите, образователното равнище и бита на нашия народ“.
„Щитът на вярата“ е акцентът в статията на проф. Аксиния Джурова, която разказва за почитта без граници към свети Йоан Рилски и за пътуванията извън България на мощите на светеца от Рила. „Светите мощи, които се почитат като чудотворни и лековити, са отличителен белег на християнската култова традиция. За вярващия християнин те са своеобразно предметно присъствие на Божията благодат на земята, закрила срещу бедите и изпитанията, които животът непрекъснато предлага. Ето защо те са съхранявани като най-ценните съкровища на храмовете и манастирите“, пише тя. Авторката припомня, че през средновековната епоха завземането на вражеската крепост се е съпътствало и от изземване на ковчежета със свещени реликви и пренасянето им по родните места на завоевателите. „Затова мощите често пъти „изминават“ внушителни разстояния. Подобна е съдбата на мощите на св. Йоан Рилски – небесния покровител на България. Миграцията на неговите мощи е във връзка с развитието на култа към него, отправящ ни към традицията от най-ранните векове на утвърждаване на християнството“, пише проф. Джурова.
Мария Златкова, също автор в броя, описва щрихи от съвременната история на Рилския манастир. „Съвременната история на Рилския манастир започва след 9 септември 1944 г. Има три периода в развитието на обителта от този момент нататък. Първият обхваща 40-те и 50-те години на ХХ век. Вторият е свързан с отстраняването на монасите от манастира (от 1961 до 1968 г. – бел. р.), и одържавяването му до края на 80-те години. Третият започва с възстановяването на монашеския статут на Светата обител и продължава до наши дни“, пише авторката. По думите ѝ в днешно време Рилската света обител съчетава сполучливо две функции – да бъде средище на православното християнство и да представя страната ни като туристически обект от световно значение.
В ЛИК се разказва и за Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. От създаването си през 1903 г. богословското училище носи името на небесния покровител на българския народ и патрон на Рилския манастир.
В тематична хронология в изданието са събрани акценти от новините в архива на БТА, свързани с първия български светец, както със светата обител, основана от него. През публикациите можем да проследим как се чества паметта на свети Йоан Рилски през десетилетията и как Рилският манастир се превръща в средище на духовния, културния, а и на туристическия живот в страната, привличайки поклонници или любопитни туристи не само от България, а и от света.
В интервю за списание ЛИК отец Сава Щони Кокудев разказва за поклонническия път „Рилският Чудотворец“, в който участва вече повече от десетилетие. 120-километровия пешеходен маршрут от София до Рилския манастир прекосява планините Витоша, Верила и Рила. Първото издание на инициативата е през 2010 г. и ежегодно се провежда в началото на Богородичния пост (1-6 август), като участниците изминават трасето за 6 дни, нощувайки на палатки. „Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ е и пътуване вътре в себе си, вътре към самия себе си, към сърцето“, казва отец Кокудев.
„Посланията в музикалната поема „Рилският пустинник“ звучат актуално“, казва в интервю за изданието ставрофорен иконом Кирил Попов – енорийски свещеник в катедралния храм „Св. Неделя“ в София и диригент на Софийския свещенически хор. Той е композиторът на музикалната поема „Рилският пустинник“, посветена на свети Йоан Рилски. Тя е създадена по текст на известния български поет, писател и общественик Тихомир Павлов (1880-1937 г.). Премиерата на музикалната поема в две действия и десет картини е на 10 и 23 май 2023 г. в Националната опера и оттогава присъства в културната карта на страната, като през лятото дори е част от афиша на Летния фестивал „Опера на площада“, който се провежда пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София.
„Сам по себе си Рилският манастир и неговият светец свети Йоан Рилски са поразителни. Ние сме благословени, че имаме такова място и такъв светец, който е бродил из земите ни“, казва в интервю за списание ЛИК писателят и сценарист Александър Чобанов. Той е автор на романа „Дъждът оставя следи“, който се превърна и в минисериал. През лятото шестте му епизода бяха излъчени по Нова телевизия.
Изданието на БТА завършва със завета на свети Йоан Рилски.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Августовският брой на тема „Свети Йоан Рилски – 1080 години небесен закрилник на българския народ“, можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/83