Горещите вълни и горските пожари, в съчетание с емисиите от човешка дейност, са изложили тази година над една трета (34 процента) от световното население на изключително високи нива на замърсяване с озон, според доклад на Службата на ЕС за климатични промени „Коперник", цитиран от АФП. Направеният анализ показва, че Азия е най-засегнатият регион, като 53 процента от населението е било изложено на „изключително високи" нива на замърсяване с озон през първите осем месеца на 2026 г. В Северна Америка две трети от населението са били изложени на „лошо" или „много лошо" качество на въздуха, спрямо 45 процента в Европа, посочва „Коперник". Анализът е базиран на наземни сателитни наблюдения, съчетани с атмосферно моделиране.
В световен мащаб, освен 34-те процента, които са били изложени на „изключително лошо" качество на въздуха, 17 процента са дишали въздух с „много лошо" качество. Като цяло само 5 процента от световното население е било изложено на „добри" нива на озон, а 15 процента - на „приемливи", посочва докладът, насочвайки вниманието към тясната връзка между климатичните промени и замърсяването на въздуха.
Озонът е вторичен замърсител, който се образува в резултат на химични реакции в атмосферата. Той се образува главно от азотни оксиди, отделяни по-специално от автомобилния и морския транспорт, промишлеността и пожарите, както и от летливи органични съединения, произхождащи предимно от промишлени дейности и горене. Под въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънцето тези газове влизат в химична реакция, в резултат на която се образува озон. Високите нива на озон, наблюдавани през тази година, частично са причинени от рекордните горещи вълни и горските пожари, които опустошиха Европа и Северна Америка, разпространявайки се далеч извън регионите, в които са възникнали. Това показва как климатичните промени могат да влошат замърсяването на въздуха.
Озонът може да проникне дълбоко в дихателната система, предизвиквайки кашлица, парене на очите или задух, и може да влоши астматичните пристъпи или симптомите при хора, страдащи от респираторни заболявания. Замърсяването на въздуха е „един от най-големите екологични рискове за човешкото здраве", каза на пресконференция Иън Марнейн от Европейската агенция по околната среда, като посочи, че в Европа то причинява около 180 000 преждевременни смъртни случая всяка година, 60 000 от които се дължат на озона.
Този феномен е още по-сериозен, тъй като „замърсяването на въздуха не спира на границите". То може да измине хиляди километри, да пресече континенти и океани и да повлияе на качеството на въздуха далеч от източника си, отбелязват от службата „Коперник". Въпреки значителните подобрения, наблюдавани през последните десетилетия по отношение на някои от най-вредните замърсители, и по-специално в Европа благодарение на директивата за качеството на атмосферния въздух, озонът остава особено „сложно глобално предизвикателство" и представлява „сериозен екологичен риск, засягащ човешкото здраве и екосистемите", посочват още от „Коперник".