Надгробните могили край Могилец, дали името на населеното място, привличат интереса както на археолози, така и на иманяри. Хълмовете са визитна картичка на селото и повод за гордост сред местните жители.
В източния край на омуртагското село и извън него в миналото са се намирали общо седем могили, разказват местни хора. Днес в землището на Могилец са запазени две. Едната се издига в центъра на селото и е първото, за което жителите разказват на новодошлите в района, разказа за БТА кметът на Могилец Хюсеин Хасан.
Могилец се намира на около 45 км от областния център Търговище. Известно е на науката с откритата и проучена там вила рустика от археолозите проф. Димитър Овчаров и Георги Гинев. През 2011 г. землището е отново обект на археологически проучвания. Тогава на терен работи археологът Стефан Иванов от Регионалния исторически музея (РИМ) в Търговище. Той проучва могила, която се намира в центъра на селото и около която е обособена паркова зона.
Гостите на селото още с навлизането си виждат могилата, на която след приключването на разкопките, предвид местоположението й, е възстановен могилният насип. С разказа си за старината и историята около нея, кметът привлича интереса и кани в кметството, където е подредена фотоизложба с кадри от работата на терен през лятото на 2011 г.. Разказът за древността се допълва от снимки на откритите находки. Хасан обясни, че от съображения за сигурност ценностите имат специален режим на съхранение.
Какво крият могилите край Могилец се проучва от години. Тъй като могилният некропол се намира в рамките на сегашното селище, местното население е използвало пръстта от могилите за различни нужди. По тази причина три от тях са били окончателно разрушени. Днес се знаят само местата, където са се издигали, а върху тях вече има построени къщи и административни сгради, обясни пред репортер на БТА археологът Стефан Иванов. Като последен работил върху т.нар. Могила №3, както е записана в научната литература, и добре познат на местните жители, проследили работата на екипа, Иванов разказа за находките от обекта отпреди 15 години.
„Като цяло могилният насип бе беден на находки. При проучването му бяха открити единични керамични фрагменти, датирани от късния неолит, ранния халколит, както и от II – III в. н.е.“, обясни Иванов. На различни нива в могилния насип и в древния терен са открити пет гроба и една тризна. Най-богат на находки е четвъртият гроб.
Първият гроб е датиран от първата половина на III в. н.е. Погребението е извършено чрез изгаряне на тялото в самата гробна яма. Открит е богат погребален инвентар – лични вещи, гробни дарове и елементи от конструкцията на погребалното ложе – общо 20 предмета, каза археологът. Сред гробните дарове са два глинени съда – кана ойнохое и кернос с две чашки, както и седем монети от провинциалното бронзово монетосечене. Наличието на кернос се интерпретира като указание за по-висок социален и религиозен статус на погребания, допълни Иванов.
Сред личните вещи са открити чифт златни обеци, бронзова гривна, бронзова верижка, халка, железен ключ, сребърна огърлица с лунула, накит от стъклени мъниста и костна игла. Според учените подобни игли са били използвани като фиби, пръчици за гримиране, шноли за прикрепване на косата и аксесоар към женския тоалет. Заради липсата на въоръжение и наличието на предмети, свързани с женския тоалет, може да се предположи, че погребаният е жена.
Голяма част от предметите, открити във втория гроб, носят следи от въздействието на огъня. Това показва, че са положени там преди кладата напълно да е изтляла. Сред тях са два съда – керамична червенолакова паница и стъклен съд, силно обгорял и стопен, както и шест монети от провинциалното римско бронзово монетосечене. В гробното съоръжение са открити и кости от животно, припомни археологът. Датировката е от края на първата четвърт на III в. н.е.
Третото гробно съоръжение, датирано от края на първата четвърт на III в. н.е., е свързано с ритуал на трупополагане. Положеното тяло вероятно е на дете в ранна възраст. Единственият гробен инвентар е добре запазена провинциална бронзова монета на император Септимий Север (193 – 211 г.), отсечена в монетарницата на Анхиало, добави Стефан Иванов.
Четвъртото погребение е извършено чрез изгаряне на тялото в гробната яма. Открити са множество силно овъглени орехи, чието поставяне вероятно е част от ритуалните действия, съпътстващи погребението. В този пласт са били положени и част от личните вещи, пострадали от неизтлялата клада. Гробните дарове включват два стъклени съда – кана и флакон, две червенолакови паници, 14 бронзови апликации, фрагменти от бронзова верижка и бронзова халка от тоалетно сандъче, по две бронзови звънчета и тръбички, както и бронзова екзагия.
В гроба са открити общо 24 монети – 22 от провинциалното бронзово монетосечене и две сребърни монети от централното римско монетосечене, обясни археологът. По думите му съдовете са служели за съхранение на козметични средства и са използвани като тоалетни съдове както в ежедневието, така и като част от погребалния инвентар.
При разкопките са открити още 14 бронзови апликации от два различни типа, фрагменти от бронзова верижка, бронзова халка, железни пластинки и малки железни гвоздеи от дървено тоалетно сандъче.
Сред личните вещи е и масивен златен пръстен с гема от виолетов камък, както и две сребърни торкви и четири стъклени мъниста от гривна. По пръстена не са открити следи от въздействие на висока температура, което показва, че е бил поставен в гробната яма малко преди запечатването ѝ, обясни Иванов. Специалистите отнасят находката към типа „златни пръстени с геми“. Върху гемата е гравирана фигура в ход наляво, която държи къс жезъл в дясната ръка и грозд в лявата. На главата ѝ има венец. По думите на археолога това е единственият подобен пръстен, открит досега в България, като най-вероятно изобразява бог Дионис.
В гроба са открити и две сребърни торкви. Според Стефан Иванов богатият погребален инвентар е доказателство за високия социален статус на погребания.
„За самия гроб №4 е истински късмет, че го открихме непокътнат, тъй като само на около 40 см от него има изкопан канал за комуникациите на селото. Ако багерът бе мръднал само малко, щеше да унищожи и изхвърли всичко“, добави Иванов.
Петото погребение също е извършено чрез изгаряне на тялото в гробната яма. Гробните дарове, пострадали в различна степен от огъня, са пет – два глинени съда, паница и купа, както и три монети от провинциалното бронзово монетосечене.
Археологът от РИМ – Търговище Стефан Иванов добави, че според откритите археологически материали и съоръжения изграждането на могилата може да се отнесе към 20-те години на III в. н.е. След окончателното ѝ завършване през 40-те години на III в. н.е. в нея е вкопан четвъртият гроб – най-богатият на находки. Вероятно мястото е използвано като родов некропол. В него са били погребвани обитателите на намиращата се на около километър римска вила рустика, подобно на други проучени могили в района.