Наградата „Проф. Александър Фол“ е огромно признание, каза за БТА новият ѝ носител гл. ас. д-р Петя Пенкова

Наградата „Проф. Александър Фол“ е огромно признание и се вълнувам за нея по много причини. Това каза за БТА реставраторът гл. ас. д-р Петя Пенкова, която е 20-ият лауреат на отличието. Наградата на името на проф. Александър Фол, която се присъжда за принос в изследването и популяризирането на тракийската култура, беше връчена по време на откриването на 21-вите Празници в Долината на тракийските царе в Казанлък, а д-р Пенкова е вторият реставратор, носител на отличието след доц. д-р Георги Мавров през 2016 г.
Вълнувам се много за тази награда, защото я получавам от приятели и колеги, които изключително много ценя, каза д-р Петя Пенкова и подчерта, че години наред работи много добре с екипа на казанлъшкия Исторически музей „Искра“. Тя посочи, че уважението ѝ към работата на проф. Александър Фол е огромно, а носители на отличието през годините са били хора, пред чийто труд се прекланя дълбоко. Тази награда е огромно признание за труда ми, каза още тя и допълни, че реставраторите обикновено остават в сянка и вниманието е върху археолозите, което е напълно нормално. Вълнувам се и защото получавам наградата в знакова година, в която отбелязваме 125 години от основаването на Музея за старини и изкуства в Казанлък, добави тя и изказа благодарност за признанието на кмета на общината Галина Стоянова и на екипа на Историческия музей.
Реставраторът посочи, че има доста проекти с казанлъшкия музей, а върху най-интересния артефакт, открит от екипа на д-р Георги Китов в Казанлъшката долина, работи именно с другия лауреат на наградата „Проф. Александър Фол“ – доц. д-р Георги Мавров. Двамата реставрират меча и канията на Севт III от могила Голяма Косматка преди представянето им в изложба в Националния археологически институт и музей при Българската академия на науките (НАИМ – БАН) през 2013 година. „С Георги Мавров се познавам от времето, когато бях студентка, бяхме приятели и ми е приятно, че мога да говоря за него отново“, каза тя. Д-р Пенкова посочи, че и преди това си е сътрудничила с него по други проекти, но работата по артефактите от Голяма Косматка е била изключително вълнуваща. Тя разказа, че в процеса е използвана рентгенография, която е разкрила детайлите, невидими под силно корозиралото желязо.
Д-р Петя Пенкова е работила и по други артефакти от гробниците в Долината на тракийските царе. Преди изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис всички предмети, участвали в нея, включително и тези от казанлъшкия музей „Искра“, трябваше да бъдат прегледани от реставратор, каза тя и обясни, че всички музейни артефакти периодично имат нужда от мониторинг на състоянието и при необходимост биват предавани за консервация и реставрация.
Тя посочи още, че в момента работи по едно от най-големите предизвикателства в кариерата си, като артефактът е отново част от откритията на д-р Георги Китов в Долината на тракийските царе. Това е нагръдникът на Севт III от могила Голяма Косматка, част от трезора на музея в Казанлък. Нагръдникът е сред знаковите паметници, открити в Голямата Косматка, и е последният нереставриран и непоказван артефакт. Д-р Петя Пенкова посочи, че по него дълги години не е работено, защото е много сложен за реставрация и има необходимост от специална апаратура. Нагръдникът ще бъде почистен с лазер, закупен от НАИМ – БАН едва преди две години. Реставраторът обясни, че нагръдникът е изработен върху желязна основа, върху която има златотъкан текстил. С течение на времето желязото е корозирало и ръждата е покрила текстила и златните нишки, каза тя и отбеляза, че въпреки това корозията е запазила отпечатъка на текстила и благодарение на рентгеновото изследване са открити златните нишки и орнаментът. По думите ѝ почистването е изключително сложно, защото текстилът вече не съществува като отделен материал, а се е превърнал в твърда кора от желязна корозия. Той не може да бъде почистен нито механично, нито химически, тъй като това може да увреди структурата, затова е необходимо да се работи изключително прецизно и внимателно. Предварително е изготвена подробна програма, която да предвиди възможните рискове, тъй като находката е уникална и не допуска никакви грешки. Направени са детайлни проучвания, включително томография, различни типове анализи на корозионните продукти и други, посочи д-р Пенкова. По думите ѝ стресът при работа с такъв обект е наистина сериозен. „Даваш си сметка колко години този предмет е оцелял, не можеш да си позволиш никакви грешки“, коментира тя.
Друг обект от региона, върху който д-р Петя Пенкова е работила, макар и в различна посока, е скулптурата на лъва от Паметника на свободата на връх Шипка. Тя не е участвала пряко в реставрацията, но е автор на технологията за реставрация, която е съгласувана с Министерството на културата. „При изследването на паметника бях впечатлена от изключително добре проектираната му конструкция“, каза реставраторът. Тя обясни, че лъвът е излят на отделни части, свързани с централна конструкция чрез механични връзки. По думите ѝ инженерно конструкцията е измислена изключително интелигентно, за да компенсира движението на метала. Цялата фигура е много балансирана отвън и отвътре и в изпълнението ѝ са взети много добри практически решения. Д-р Петя Пенкова отбеляза, че за разлика от много други паметници, по които е работила, по лъва от Паметника на свободата не е имало сериозни конструктивни проблеми, а основните дейности са били свързани с почистване на повърхността и с възстановяването на оловните и месинговите вложки между отделните плочи. „Имаше много работа, най-вече заради обема на целия паметник, но нямаше конструктивни проблеми, което беше много важно – повечето други паметници имат такива“, каза тя.
Д-р Петя Пенкова коментира и съвместната работа между реставратор и археолог. „Ние сме в симбиоза, която няма как да се разруши, защото това е естественият процес. Когато вземаме решения за реставрация, не можем да не говорим с тях стъпка по стъпка, защото, от една страна, те познават по-добре предметите и паралелите, а от друга – имат наблюдения при самото разкопаване, които ние нямаме“, обясни тя. „Преподавам полева реставрация на археолозите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и много често им обяснявам защо е важна документацията, която археолозите подават към нас, както и какво ще направят с предметите на терен, за да можем ние да се погрижим по най-добрия начин за тях“, допълни реставраторът.