Национален тракийски християнски събор ще се състои за 19-и път в местността Бакаджик край Ямбол

Национален тракийски християнски събор „Спасовден“ ще се състои в местността Бакаджик край Ямбол на 29 май. Очаква се в неговото 19-о издание да се включат наследници на тракийски бежанци, певчески и танцови състави от страната. Това обявиха на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Ямбол Михаил Вълов, председател на Регионалното дружество „Тракия“, и Юлия Върбанова, секреатар на организацията.
Организатори са Съюзът на тракийските дружества в България, с подкрепата на общините Ямбол, Тунджа, Елхово и Болярово. Началото му, по традиция, ще бъде дадено с водосвет. Няма конкурсен характер. Заявки за участие се приемат до 10 май, но дори да се забавят с няколко дни, участниците ще бъдат включени към сценария, посочи Вълов. Ще има организиран транспорт с автобуси до местността, но желаещите трябва да подадат списък при нас, уточни Юлия Върбанова.
Съборът води началото си още от 19-и век, когато жители на близките до Ямбол села са се събирали около манастира „Св. Спас“ в местността Бакаджик. По време на Руско-турската война църквата е разрушена и ограбена, а съборът прекъсва. Стародавната традиция е възобновена в началото на 20-и век, но продължава до 40-те години, разказа още Михаил Вълов.
По думите му през 1999 г. съборът е възстановен с благословията на вече покойния Сливенския митрополит Йоаникий. Първо се провежда като регионален, а от 2000 г. става национален. Следват силните години, когато съборът е масово посещаван от около 4000 участници, а цялата местност Бакаджик е огласяна от песни, допълни той. 
По време на събора на 28 май 2009 г. при инцидент с отказали спирачки на автобус загиват 18 души. Заради трагедията съборът не се провежда няколко години. Възобновен е през 2016 г. отново по желание на митрополит Йоаникий, припомни председателят на Тракийското дружество.
„Имахме духовна съпротива, не можехме да забравим случилото се, но той ни даде кураж да продължим напред. Решихме, въпреки скръбта, да продължим това дело, което за нас е дълг към предците ни и дълг към бъдещето и младите хора. На тези събори се създава духовната връзка с родолюбието на българите“, посочи още Михаил Вълов.