Националната библиотека отбелязва 170 години от рождението на проф. Иван Мърквичка

Националната библиотека отбелязва 170 години от рождението на проф. Иван Мърквичка със специална витрина, подредена в зала „История на книгата“, видя репортер на БТА.
„Най-ценното в тази колекция е албумът „България в образи“, печатан през 1929 година в придворната печатница, в София. Автори на албума са Мърквичка и Любомир Милетич, каза пред БТА д-р Мария Бранкова, ръководител  „Специални колекции“ – отделът, изготвил проекта.
Представени са типично български традиции. „Тематичният обхват на този албум е селският труд, който Мърквичка отразява – действителност, образност, традиции, портрети на жени с народни носии. Този албум има документална и художествена стойност. От една страна художествена, защото все пак това е Мърквичка, и документална, именно  заради отразяването на българския бит за това време. Албумът се излага рядко. В момента той вече е дигитализиран и може да се види в дигиталната библиотека, през сайта на НБКМ“, разказа д-р Бранкова.
Във витрината са изложени и картички с репродукции на картини на Мърквичка. „Те са интересни именно, защото са правени пък в едно по-ново време. Няколко от тях преди 1944 г., а останалите - след това, когато тук, в България, индустрията на пощенски картички е най-силно развита“, каза още ръководителят  „Специални колекции“.
По думите ѝ НБКМ разполага с доста албуми, свързани с Иван Мърквичка, също статии и фотографии.
Проф. Иван Мърквичка (Ян-Вацлав Мърквичка), художник от чешки произход (1856-1938) е роден на 23 април. През 1881 г. идва в България. Учител е в Пловдив (1881-1889)  и в София (1889-1895). Участва в специалната изложба, уредена в главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892) в Пловдив. Един от създателите и пръв директор е на Държавното рисувално училище (1896-1909). Преподавател е по живопис (1896-1921). Дописен член е на Българската академия на науките (1918). През 1923 г. се завръща в Чехия. До края на живота си живее в Прага, Чехия, но всяка година твори по няколко месеца в България. Оставя богато художествено наследство в най-различни жанрове. Сред най-известните му картини са „Ръченица" (първи вариант - 1894, втори вариант - 1906), „Пазар в Пловдив" (1888), „Циганска веселба" (1887), „Птицепродавец" (1888), портрети на Иван Шишманов (1901), на Стоян Заимов (1904).
/ДД