Археолози и историци от цялата страна участват в научна конференция в Историческия музей „Искра“ в Казанлък, посветена на 125-ата годишнина от създаването му. По време на форума, който ще продължи и утре, се очаква да бъдат представени над 20 научни доклада.
Конференцията откри директорът на музея д-р Момчил Маринов, а приветствие към участниците отправи координаторът на Регионалния академичен център в Казанлък инж. Владимир Чучумишев. Прочетен беше и поздравителен адрес от директора на Регионалния исторически музей в Стара Загора ас. Петър Калчев.
Начало на конференцията в секция „История“ постави доклад на Венелина Пеева от Историческия музей „Искра“, посветен на домашните печати за хляб в колекцията на институцията. В секция „Археология“ конференцията започна с представяне на изследване на доц. д-р Георги Нехризов и гл. ас. д-р Надежда Кечева от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ – БАН) и доц. д-р Юлия Цветкова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, посветено на културните специфики на ранната желязна епоха в Казанлъшката котловина.
В секция „История“ участници бяха още директорът на музея домакин д-р Момчил Маринов и заместник-директорът Радослав Петков, проф. д-р Петко Петков и проф. д-р Вера Бонева от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, проф. д-р Пенчо Пенчев от Университета за национално и световно стопанство, директорът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, изкуствоведът, историк и директор на казанлъшката Художествена галерия д-р Пламен Петров и Величка Тодорова от Историческия музей „Искра“.
Сред темите бяха „Националноосвободителните борби и въстанието от 1876 г. в документалното наследство на Чудомир“, „Държавният капацитет и доверието в българската държава след Освобождението“, „Културната и образователна дейност на Петър Топузов в архивните колекции на Централния държавен архив“. Д-р Чавдар Ангелов представи изследване, посветено на отбелязването на годишнината от Одринската епопея в Казанлък и региона (1913 – 1944 г.), а д-р Пламен Петров разказа за Музея за старини и изкуства в Казанлък и неговите дарители.
В археологическия раздел беше представен и докладът на гл. ас. д-р Петър Минков, д-р Веселина Димитрова, докторант Деница Сандева-Минкова и гл. ас. д-р Жени Василева от НАИМ – БАН на тема „Необичайни биритуални гробни комплекси от Класическата епоха до Русе“. Сред участниците в секция „Археология“ бяха още директорът на Регионалния исторически музей в Сливен доц. д-р Николай Сираков, Диана Димитрова от НАИМ – БАН, д-р Любава Конова от Националния исторически музей, доц. д-р Иво Топалилов от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН, доц. д-р Иван Вълчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Денят завърши с доклада на доц. д-р Деян Рабовянов и гл. ас. д-р Пламен Дойчев от НАИМ – БАН „Периодизация, хронология и планировка на късноантичната и средновековна крепост Бузово кале до село Бузовград, Казанлъшко“.
Утре научният форум продължава с доклади в секция „Археология“. Участие ще вземат доц. д-р Даниела Стоянова, проф. д-р Тотко Стоянов и гл. ас. д-р Юлий Емилов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Емил Нанков, гл. ас. д-р Ангел Григоров и доц. д-р Миглена Тонкова от НАИМ – БАН, проф. д-р Красимир Кръстев от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Представен ще бъде и съвместен доклад на д-р Веселина Димитрова от НАИМ – БАН и Меглена Първин от Историческия музей „Искра“.