Навършват се 130 години от рождението на журналиста, публицист и писател Димитър Найденов


На 15 септември 2026 г. се навършват 130 години от рождението на журналиста, публицист и писател Димитър Найденов. Той е роден на 15 септември 1896 г. във Велико Търново. Учи в Търновската мъжка гимназия и участва в списването и редактирането на ученическите вестници „Майски глас“, „Вендета“ и „Ехо“.
ОТ АРЕСТА ДО ЧУЖДАТА ПРЕСА
Въпреки че през 1927 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Димитър Найденов остава завинаги свързан единствено с журналистиката. Професионалният му път започва през 1920 г. в „Работнически вестник“ като редактор, завеждащ външната информация. След Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на Александър Стамболийски през 1923 г. вестникът е спрян, а Димитър Найденов е арестуван за повече от месец. След освобождаването му той работи за вестниците „Лъч“, „Звезда“ и „Наши дни“. Продължава да участва и в списването на вече нелегалния „Работнически вестник“, за което отново е арестуван през 1924 г.
От 1923 г. Димитър Найденов е сътрудник на лондонския вестник „Дейли Хералд“, където през 1925 г. със свои публикации успява да предизвика посещение на британска лейбъристка делегация, която да се запознае с репресиите над левите и опозиционни сили, последвали атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.
През 1926 и 1927 г. Димитър Найденов работи като външнополитически редактор на в. „Новини“, а през 1928 г. става негов главен редактор. През 1929 г. за кратко е главен редактор на в. „Работническо дело“, а през 1930 г. е редактор във в. „Ехо“. През 1928 и 1929 г. той отново е арестуван заради острото му перо и политическите му фейлетони.
През годините Димитър Найденов сътрудничи и на много други издания, сред които са списанията „Звънар“, „Наковалня“, „Жупел“, „Нова литература“, „Литературен преглед“, както и вестниците „Вик“, „Работнически литературен фронт“.
Димитър Найденов е основател и първи главен редактор на в. „Поглед“, чийто първи брой излиза на 29 юни 1930 г. Вестникът е спрян от цензурата след преврата на 19 май 1934 г., извършен от дейци на политическия кръг „Звено“ и Военния съюз. Последният му брой излиза на 15 юли 1934 г. Заради статия, публикувана в брой 138 на в. „Работнически литературен фронт“ през 1933 г., в която критикува лявосектантския курс, Димитър Найденов е отстранен от изданията на Българската комунистическа партия.
КНИГИ И ПРЕВОДИ ОТ ПЕТ ЕЗИКА
Автор е на книгите „Петгодишният план на социалистическото строителство в Съветския съюз“ (1931), „Войната в Китай“ (1932), „Недовършена повест“ (1950, посмъртно) и др.
Димитър Найденов владее английски, руски, френски, немски и италиански език. Превежда творби от Виктор Юго, Жан дьо Лабрюйер, Анри Барбюс, Проспер Мериме, Хайнрих Хайне, Едгар Алън По, Ъптон Синклер, както и труда на Владимир Ленин „Какво да се прави?“.
През май 1935 г. Димитър Найденов започва работа за Легацията на Съветския съюз в София, но скоро след това се разболява от туберкулоза и до края на живота си е прикован на легло.
След 9 септември 1944 г. Димитър Найденов пише в писмо до главния редактор на в. „Свобода“ статията „Не екзекутирайте малкия „ер“, посветена на правописната реформа в България.
Димитър Найденов умира в санаториум край Своге на 22 март 1946 г. През 1952 г. посмъртно е удостоен с орден „9 септември 1944“ – първа степен.
В негова чест през 1951 г. във Велико Търново е основана Държавната печатница „Димитър Найденов“.
На 26 септември 1986 г. в района на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ тържествено е открит негов бюст-паметник в знак на признателност към делото му и приноса му към историята на Велико Търново и страната. Името му носи и улица в града.
На 29 септември 1986 г. в. „Поглед“ посвещава специален брой на Димитър Найденов, в който дългогодишната журналистка от в. „Поглед“ и преподавател по история на българската журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Здравка Константинова цитира откъс от неговия дневник, в който журналистът на 3 февруари 1946 г. е написал: „Мислехме, че е най-трудно да се събори фашизмът, но имало нещо още по-трудно: да се освободим от вътрешните си недостатъци… Толкова слепи ли са някои хора, та не виждат, че фактите не могат да се скрият: ако ние ги премълчим, други ще ги изнесат. Само подбиваме доверието на читателя в нашия вестник, нищо друго. Кога най-сетне ще разберем, че читателят не обича наочници? Докога ще го третираме като кон или като непълнолетно същество?“
По повод 90-годишнината от рождението на Димитър Найденов и 40-годишнината от смъртта му Съюзът на българските журналисти организира на 8 октомври 1986 г. конференция, посветена на живота и журналистическата му дейност, в която участват председателят на Съюза на българските журналисти Веселин Йосифов, внучката на Димитър Найденов – Мира Найденова, както и един от основателите на в. „Поглед“ и близък съратник на Димитър Найденов – Кутьо Панчев, Филип Панайотов, Радослав Бобчев, Теньо Стоянов, Димитър Г. Найденов, Камен Васевски и Милко Петров.
/ВСР
/СЗ/МГ, отдел „Справочна“
Използвани източници:Енциклопедия „България“, т. 4, с. 412; „Голяма енциклопедия България“, т. 8, с. 2946; в. „Работническо дело“, 26 септември 1986 г.; в. „Поглед“, 29 септември 1986 г.; 13 октомври 1986 г.; в. „Народна младеж“, 26 септември 1986 г.; сп. „Съвременна журналистика“, бр. 2, 1988 г.; в. „Дума“, 27 септември 1996 г.

село Морава

Българската православна църква, читалището и училището са основните духовни стълбове на нашето общество, каза кметът на Свищов Генчо Генчев

Българската православна църква, българското читалище и българското училище са трите основни духовни стълба на нашето общество, каза кметът на община...

София

Националната художествена академия открива учебната 2026/2027 година с тържествена церемония на 28 септември

Националната художествена академия (НХА) ще открие учебната 2026/2027 година с тържествена церемония на 28 септември от 11:00 часа в сградата...

София

Изложба „Светът на Белин“ представя творби на старозагорския художник Белин Мартинов в галерия „Стубел“

Изложбата „Светът на Белин“ представя творчеството на старозагорския художник Белин Мартинов (1945–2001). Това е второто представяне на неговото изкуство в...

София

„Крале и шутове“ е мотото на 14-ата „Нощ на театрите“

„Крале и шутове“ е мотото на 14-ата „Нощ на театрите“, информират организаторите. На 21 ноември събитието ще събере на едно...

Лос Анджелис

Планетата Венера може в миналото да е "погълнала" луната си, предполагат учени

Причината Венера да няма естествен спътник може да се крие в изключително бавното въртене на планетата, което би довело до...

София

На 15 септември се навършват 80 години от преименуването на в. „Знаме на труда“ във вестник „Труд“

На 15 септември се навършват 80 години от преименуването на в. „Знаме на труда“ във вестник „Труд“, орган на Общия...