Днес се навършват 150 години от рождението на Димитър Полянов, една от основните фигури в развитието на българската пролетарска литература.
Димитър Полянов е роден на 16 октомври 1876 г. в Карнобат в чиновническо семейство. Истинското му име е Димитър Попов. Баща му е притежавал богата библиотека с произведения на руски писатели и западноевропейски класици, а майка му е била сред образованите жени в града и дългогодишен председател на местното женско дружество.
Димитър Полянов завършва Сливенската мъжка гимназия през 1894 г., където се запознава със социалистическите идеи и се свързва с Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Сред учителите му са Никола Габровски и Гаврил Баламезов, които оказват влияние върху обществените му възгледи и интереса му към литературата. Още като ученик той чете социалистическа и политическа литература, следи периодичния печат и проявява интерес към социалните процеси в страната и света. Учителят му Димитър Мишев му е казал: „У тебе има коренчета, които един ден могат да изхранят един дъб, който ще се разлисти и на него ще кацат птички да пеят.“
От 1894 до 1902 г. Димитър Полянов следва медицина в Нанси, Франция, като през този период опознава творчеството на Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Емил Зола и други представители на френската литература, с което задълбочава познанията си за европейския литературен процес и засилва творческата си активност. В периода 1903–1905 г. той учи в Школата за запасни офицери в Княжево.
НА 17 ГОДИНИ ПИШЕ ПЪРВИЯ СИ РОМАН
Димитър Полянов създава първата си творба още като ученик, когато през лятната ваканция на 1893 г. пише романа „Мечтател и художник“, чийто главен герой е самият той. Тогава пише и автобиографичния роман „Страданията на младия Полянов“, като заглавието на творбата е пряка препратка към световноизвестния роман „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте. След написването на произведението си „Страданията на младия Полянов“ Димитър Попов приема псевдонима Димитър Полянов.
Разказът на Димитър Полянов „Да не бях сиромах“ е публикуван през 1894 г. във вестник „Сиромашки защитник“ в Сливен. През 1895 г. в списание „Ден“ е отпечатано стихотворението му „Молитва“. Сред ранните му произведения е и стихотворението „Срутените кумири“, написано в Нанси и публикувано през 1895 г. В него поетът изразява социалистическите си убеждения и призовава към преустройство на обществото. През 1908 г. стихотворението „Срутените кумири“ е било обявено за най-четеното българско поетично произведение.
В ранното му творчество се открояват съчувствието към бедните и онеправданите, критиката на обществените неравенства и стремежът към социална промяна. В стихотворенията, разказите, фейлетоните и статиите си Димитър Полянов съчетава социална проблематика, революционно-просветителски идеи и публицистична изразност. Използва символични обобщения, алегория и иносказателност. В творбите му се срещат и влияния от произведения на Иван Вазов, Стоян Михайловски, Михаил Георгиев и Антон Страшимиров.
АВТОР НА СТИХОТВОРЕНИЯ, РАЗКАЗИ, ФЕЙЛЕТОНИ И ЛЕГЕНДИ
Димитър Полянов е сътрудничил на редица социалистически и работнически издания. Публикувал е във вестниците „Работнически другар“, „Социалист“, „Стрелочник“, „Напред“, „Работническа защита“, „Работнически вестник“, „Равенство“, „Селски вестник“, „Учителска искра“ и „Младеж“, както и в списанията „Ново време“, „Дело“, „Ден“, „Пролетарий“, „Начало“, „Борба“ и „Социалистически преглед“. Активно е сътрудничил на партийния и синдикалния печат, като е публикувал стихотворения, разкази, фейлетони, легенди и статии, посветени на социалните противоречия, борбите на работническата класа и идеята за преобразуване на обществото.
Сред ранните му книги са „Морски капки“ (1907), съдържаща стихове и проза, и „От Изток до Запад“ (1909) – сборник с приказки и легенди. Публикува активно в списанията „Начало“ и „Дело“, като част от стихотворенията му са подписани с псевдонима М. Морянин. Участва като офицер в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1915–1918), които за известно време го откъсват от литературната му работа.
След Октомврийската революция от 1917 г. Димитър Полянов създава стихотворения, посветени на революционните събития и на работническото движение. Актуалните политически теми намират израз в неговите „червенушки“, „римувани седмици“ и „Червен бележник“. Част от произведенията му от този период, заедно с по-ранни творби, са включени в книгата „Железни стихове“, издадена през 1921 г.През годините Димитър Полянов е работил като учител по френски език във Втората софийска мъжка гимназия и като докладчик в Дирекцията на статистиката.
РЕДАКТОРСКА И ПРЕВОДАЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Димитър Полянов се изявява активно и като редактор. В периода 1920–1923 г. редактира списание „Червен смях“, през 1924–1925 г. – вестник „Наши дни“, а през 1925 г. – списание „Нови дни“. От 1925 до 1933 г. издава и редактира списание „Наковалня“, около което се обединяват млади писатели. Самият Димитър Полянов наричал себе си „Старият ковач“, а списанията, които редактирал, наричал „ковачници“ – средища на млади таланти. След спирането на сп. „Наковалня“ през 1933 г. той се насочва към преводаческата дейност. Димитър Полянов превежда от френски, руски, немски и английски език, като основно място в работата му заемат произведенията на френски писатели, сред които Виктор Юго, Оноре дьо Балзак и Емил Зола. Използва множество псевдоними, сред които М. Морянин, Д. Карновец, Алан, Неофит, Блез Паскал, Самоук, Чук, Горазд, Ал. Шонар, Черноризец Храбър, Читател, Онуфри Сливнишки и Червенко.
През 1936 г. излиза „Гладният вълк. Краят на един роман“. След 9 септември 1944 г. Полянов отново се насочва към поезията. През 1945 г. излиза „Избрани стихотворения. 1895–1945“, а през 1951 г. – „Белият гълъб“, съдържаща стихове за мира. През следващите години излизат и издания с подбрани негови произведения, сред които „Избрани произведения“ в два тома (1952–1954), „Избрани произведения. Стихове“ (1955), „Избрани стихотворения“ (1958), „Събрани съчинения“ в шест тома (1960–1962), „Избрани творби“ (1966, 1983) и „Избрани съчинения“ (1976).
Творчеството и редакторската му дейност утвърждават Димитър Полянов като една от основните фигури в развитието на българската социалистическа и пролетарска литература. Наричан е пионер на социалистическия реализъм и е определян за основоположник на българската пролетарско-революционна поезия.
ПРИЗНАНИЕ
За литературната и обществената си дейност Димитър Полянов е удостоен с наградата „Златен медал на изкуството“ през 1945 г. и с Димитровска награда през 1950 г. На 4 октомври 1951 г. е награден с орден „Георги Димитров“, а на 4 март 1952 г. – с орден „9 септември 1944“ от втора степен. Член е на Българската комунистическа партия и на Съюза на българските писатели.
От 1945 г. читалището в Карнобат, основано през 1862 г. под името „Св. Кирил и Методий“, носи името на Димитър Полянов.
Димитър Полянов умира на 25 септември 1953 г. в София на 76-годишна възраст. В знак на признание към делото му родният му град Карнобат носи името Поляновград от 1953 г. до 1962 г.Родната му къща в Карнобат е вписана като исторически паметник на културата от национално значение през 1967 г., обявена е за къща музей през 1970 г. и е открита за посещение на 23 ноември 1973 г. Днес в нея е представена традиционната народна култура на Карнобатския край от Възраждането до 50-те години на ХХ век.
/РШ/АЯ
Използвани източници:
Енциклопедичен речник на новата българска литература (1878-2000), стр. 282-283; Речник на българската литература, 3 том, стр. 102-104; Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, стр. 143: „Енциклопедия България“, том 5, стр. 327, 328; В. „Народна младеж“, 16.10.1986 г.; В. „Литературен фронт“, 23.10.1986 г.; В. Труд, 16.10.1986 г.; https://dictionarylit-bg.eu/Димитър-Полянов; https://burgaslib.bg/wp-content/uploads/Бележити-краеведски-дати-и-събития-2022.pdf; https://museumkarnobat.com/zabelezhitelnosti/kashta-muzey-dimitar-polyanov.html
/КБ