Франсис Брет Харт, публикувал под името Брет Харт, е американски поет и писател, допринесъл за създаването на школата на „местния колорит“ в американската белетристика, пише енциклопедия „Британика“.
Той е роден на 25 август 1836 г. в Олбани, щата Ню Йорк, но се прочува с разказите си за Западното крайбрежие и най-вече за Златната треска в Калифорния.
В началото на кариерата си има приятелски взаимоотношения с писателя Марк Твен, но впоследствие между тях настъпва разрив. Марк Твен характеризира него и творчеството му като неискрени. В автобиографията си, написана четири години след смъртта на Харт, Твен критикува използваните от Харт миньорски диалекти, твърдейки, че те никога не са съществували извън въображението му. Освен това Твен обвинява Харт, че „заема“ пари от приятелите си, без намерение да ги върне, и че финансово е изоставил жена си и децата си.
Семейството на Харт се заселва в Ню Йорк и Бруклин през 1845 г. Образованието му е непълно, но той обича да чете и успява да публикува няколко стихотворения още на 11-годишна възраст. През 1854 г. заминава за Калифорния и се отправя към миньорските райони на кратко пътуване, което легендата е превърнала в продължително пребиваване и задълбочено познаване на лагерния живот, пише енциклопедия „Британика“.
През 1857 г. е нает на работа в седмичника Northern Californian. Там подкрепата му за индианците и мексиканците се оказва непопулярна - след масово клане на индианци през 1860 г., което той осъжда в редакционна статия, преценява, че е по-добре да напусне града.
Връщайки се в Сан Франциско, той се жени и започва да пише за вестник Golden Era, който публикува първите му „Съкратени романи“ – блестящи пародии на Чарлз Дикенс, Виктор Юго и други. След това става чиновник в монетния двор на САЩ – работа, която му дава свобода да бъде редактор на вестник The Californian, за който ангажира Марк Твен да пише седмични статии.
През 1868 г. е назначен за редактор на списанието Overland Monthly. За него той написва The Luck of Roaring Camp и The Outcasts of Poker Flat, произведения, които разнасят славата му отвъд САЩ.
Окрилен от успеха, през 1871 г. Харт подписва договор с The Atlantic Monthly за 10 000 долара за 12 разказа годишно – най-високата сума, предлагана на американски писател до този момент. Оставяйки професорската си длъжност в Университета на Калифорния, Харт заминава за Източното крайбрежие.
Поради лични и семейни трудности в творчеството му настъпва спад, коментира енциклопедия „Британика“. Вероятно затова през 1878 г. Харт приема консулски постове в Крефелд, Германия, а по-късно и в Глазгоу, Шотландия.
Марк Твен е твърдо против тези назначения и в свое писмо коментира, че Харт ще бъде позор за Съединените щати, защото „е лъжец, крадец, измамник, сноб, пияница, паразит, страхливец... Да изпратим това отвратително същество да опетни американското име в чужда страна е прекалено“.
През 1885 г. Харт се установява в Лондон. Съпругата му и семейството му го посещават рядко, а той никога не се връща в Съединените щати. В Англия той намира верни почитатели на разказите си за митичната Калифорния, дълго след като американските читатели са се уморили от неговата писателска формула.
Брет Харт умира на 5 май 1902 г. в Лондон от рак на гърлото, след като подценява подуването на сливиците, започнало шест месеца по-рано.
„Харт живееше тихо в Англия от години. Повечето от времето си прекарваше в провинцията, а когато беше в Лондон, водеше почти също толкова уединен живот“, пише „Ню Йорк таймс“ по повод смъртта му.
„Преди няколко месеца, когато в Америка се разпространи невярна новина за смъртта му, един кореспондент посети апартамента на Харт. Тогава той изглеждаше напълно здрав. Смя се сърдечно и цитира стария израз на Марк Твен, че новината е силно преувеличена“, разказва американският вестник.
„Нямам никакви заболявания или оплаквания. Въпреки белите коси старото куче все още е живо“, казва писателят на репортера и запалва огромна пура.
„Брет Харт издигна стена около себе си, затвори се зад нея и остана там до последния си ден. Беше ли щастлив? Никой не знае – можем само да гадаем. Малко са щастливите самотни хора“, коментира „Ню Йорк таймс“.
Изданието припомня как Харт е показал на младите писатели в САЩ, че това, което той е направил с описанието на Калифорния, те биха могли да направят с Тенеси, Луизиана, Пенсилвания или Аляска.
„Духът на времето и огромното влияние на Дикенс го насърчаваха да създава меки и блестящи образи. Той можеше да бъде малко кичозен, мелодраматичен, театрално живописен, но не и небрежен. Беше чувствителен творец, откровено посветен на литературата, с амбицията да създаде велика книга, плътен роман, но се провали в тази насока“, обобщава „Ню Йорк таймс“.
На български Брет Харт е преведен от Сидер Флорин - това са романите „Гейбриъл Конрой“ (1982), „Кларънс“ (1984, в изданието е включена и повестта „Двама американци“) и сборникът „Калифорнийски разкази“ (1983).