„Не, аз благодаря“ е премиерният моноспектакъл на Плевенския театър

„Не, аз благодаря“ е премиерният моноспектакъл на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" в Плевен, с участието на Бориса Сарафова-Черкелова. Режисьор е Ованес Торосян, автор на текста е Албена Ненкова. 
„Не, аз благодаря“ е разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията „театър“ Това е моноспектакъл, който със смях, любов и безпощадна откровеност разказва за невидимите за публиката хора в театъра.
Публиката ще се пренесе във вътрешността на театъра и то в един ден, когато той е празен. Всички са на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка е останала по случайност сама в театъра и денят на отворените врати е пред провал. Неочаквано невидимата за всички Невенка се оказва „под прожектора“, точно там, където тайно е мечтала винаги да бъде. 
"Ованес Торосян смело скочи в блатото на женските емоции, оказа се, че може да плува и то доста добре, каза драматургът Албена Ненкова. А на Бориса спектакълът „Укротяване на опърничавата“ най-добре би й прилегнал, но може би и до там ще се стигне, но укротено е момичето и по нейния си начин представя текст, който звучи различно и много ми харесва. Много ми харесва този прочит, усещането да е на сцена. Словото, когато бъде изречено по един друг начин, то вече става забележимо", допълни Ненкова.  
„Беше интересно, беше предизвикателство, не си давах сметка в същност с какво се захващам, с какво се захващаме и че въобще не е лесно. И всъщност това е вкусното – не е лесно, трудно е и ни харесва, мисля, че ще успеем да се справим“, допълни Бориса Сарафова - Черкелова. 
Режисьорът Ованес Торосян е и автор на 12-те музикални творби и текстовете на песните към спектакъла. По думите му екипът, създал „Не, аз благодаря“, си е поставил за цел това да е спектакъл за публиката и най-вече за публиката в Плевен, тъй като Бориса е родом от тук. 
„Моят любим автор е Педро Хуан Гутиерес, който улавя в детайл и точност мислите на човека и ги предава на хартия. Мислите, каквито са и никога не се изричат. На базата на тази документалност на мисълта се изкарват по-големи и по-мащабни проблеми. Успях именно тези малки и невидими мисли да ги извадя извън главата на нашата героиня и да направя една по-голяма картинка. За целта позиционирахме героинята в театъра и сякаш ние започваме от външния свят, влизаме в това нейно стайче, правим един зуум, след това влизаме в нейната глава, разбираме какви ги мъти, а след това излизаме от главата“, разказа Ованес Торосян. 
„В целия този процес има момент на наблюдение, когато можем в рамките на един час да наблюдаваме човека – човекът е тема, която мен много ме вълнува, и паркираме на идеята за благодарността, защото заглавието носи тази думичка", допълни той. 
Торосян подчерта, че за него думата „благодаря“ е изключително важна. „Аз винаги благодаря на всеки човек, с когото комуникирам, независимо дали ми е приятен или не. Смятам, че в благодарността е ключът към щастието – ти да оцениш човека отсреща, да оцениш, че си жив и че си благодарен на хората около теб, защото те те правят такъв какъвто си. Когато този процес тръгне, идва и промяната“, подчерта режисьорът.
Премиерното представление на „Не, аз благодаря“ ще бъде тази вечер на камерна сцена „Пан Бурянин“.