Нека по молитвите на свети Николай Бог дава покаяние на всички нас, за да можем нашите деца да ги възпитаваме в тази православна вяра да ги учим на молитва, да ги учим най-напред на истините на вярата. Да са просветени децата ни, да знаят какво са получили, думичката благодат за тях да не бъде чужда, да не бъде неизвестна. Това каза Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил на днешната патриаршеска света литургия за празника на св. Николай Софийски в столичния храм „Св. Николай Софийски“.
В почти 30-минутното си обръщение към миряните патриархът припомни, че Свети Николай Софийски бил християнин, роден в град Янина (днес в Гърция) в първата половина на XVI век. От дете усвоил обущарския занаят и за по-добро препитание се преселил в София. Тук хората го обикнали и Николай създал семейство. Но някои мюсюлмани решили да го привлекат към своята вяра, често го безпокоели и го убеждавали да смени вярата си. Един ден го поканили на обяд, упоили го и в такова състояние го обрязали. Когато се събудил, Николай разбрал какво е станало, избягал в дома си, откъдето от срам не излязъл цяла година. Но имамът най-после го предупредил, че занапред ще трябва да посещава техните молитви. Николай твърдо му заявил, че той за нищо на света няма да промени християнската вяра на своите предци. Оттогава започнал неговият мъченически подвиг.
Николай бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Житието му е написано от дякон Матей Граматик, съвременник и очевидец на страданията и смъртта му. Недалеч от лобното място на свети Николай Софийски през 1900 г. е осветен голям храм в негова чест, разказа още главата на Българската православна църква и на Софийската ѝ епархия.
В словото си той подчерта, че тогавашните християни са живели с дълбока вяра, усърдна молитва и силно чувство за общност. Те са поставяли Божията воля над всичко и са се стремили към добродетелен живот, независимо от трудните условия и ограниченията на османското владичество.
По думите на патриарх Даниил примерът на свети Николай Софийски е особено актуален и днес. Той отбеляза, че макар съвременният човек да живее в по-добри материални условия, често му липсват духовната чистота, молитвата и братското единство, които са отличавали предците ни.
„Като християни, като човеци, които сме получили Божията милост, да се молим за всички наши деца, които не разбират какво правят - Бог да ги пази, да ги просвещава и да ги извлече от тинята на незнанието на този дух, който винаги се противи на Бога, който винаги се бунтува на Бога. Бог да ги освободи от него и да ги доведе при себе си, за да може да се радват на Божията милост и тук, в живота, да я вкусят и наследят във вечността“, каза Негово светейшество в края на проповедта.