Непознати факти за Казанлък и региона представят изследователи в 36-ите Краеведски четения

Над 15 доклада, посветени на историята на Казанлък и региона, както и на видни личности и значими събития от казанлъшкия край, представят днес изследователи и краеведи в мултимедийната зала на Исторически музей (ИМ) "Искра". Организатори са Община Казанлък, Общинска библиотека (ОБ) "Искра", Историческият музей и Краеведско дружество „Иван Енчев – Видю“, а събитието откриха зам.-кметът по хуманитарни политики Сребра Касева, директорът на библиотеката Теодора Георгиева и зам.-директорът на музея Радослав Петков. 
Сребра Касева поздрави участниците за Деня на народните будители от името на кмета Галина Стоянова. Тя пожела на всички да са вдъхновени, да са здрави и да продължават все така да обследват региона и посочи, че интересът към четенията през годините става все по-голям. Зам.-кметът поздрави организаторите и подчерта, че библиотеката и историческият музей, както и всички други културни институти в Казанлък, са доказали многократно будителския си дух. Касева пожела на всички да запазят онзи пламък и да продължат да напомнят за миналото, защото само ако се учим от него, можем да градим своето бъдеще. 
Радослав Петков заяви, че краеведските трудове са в основата на всяко историческо изследване. "Вие сте нашите будители – хората, които ни дават малкия жар в науката и историята", обърна се към участниците той. Зам.-директорът пое ангажимент всички представени доклади да бъдат публикувани в сайта на музея под формата на електронен каталог, който ще бъде публично достъпен за всички, които искат да научат повече за историята на региона. 
Повод за гордост е, че Казанлък е единственият град в България, който е запазил този формат през годините, каза за БТА Теодора Георгиева. Тя подчерта, че организаторите непрестанно го надграждат с представяне на интересни и качествени материали, които донареждат пъзела на историята не само на Казанлък и на местната общност, но имат и европейско значение. Като потвърждение на това тя посочи днешното представяне на Петя Големанова, която идва специално от Франция за тазгодишните четения и ще запознае публиката с малко известни факти за Жан Егершмит - дясната ръка на Феликс Вожели.
По думите на Теодора Георгиева акцент тази година е, че се включват все повече млади участници. Това е 36-ото издание на Краеведските четения, които са започнали през 1996 година в навечерието на 1 ноември, а от тогава традицията се спазва неотклонно, като до 2007 година са организирани два пъти годишно, каза още тя и допълни, че предвид големия интерес, може би ще те отново ще започнат да се организират два пъти в годината. Тази година за пръв път ще има и докладчици от чужбина, но с трайни интереси в областта на културата, което е доказателство, че с всяко следващо издание се разширява качеството, подчерта Георгиева.
Тазгодишното издание е посветено на дългогодишния заместник-директор на ИМ "Искра" и виден археолог Красимира Георгиева - Стефанова, от чието рождение днес се навършват 70 години, каза още Теодора Георгиева. Краеведските четения започнаха с едноминутно мълчание в нейна памет и в памет на общественика Лилия Димитрова и продължиха с доклад за живота и делото на археолога, изнесен от нейната дъщеря д-р Весела  Георгиева. В края ще бъде показан и обзорен филм за деветото издание на научния семинар „Траки, вино и култура“, организиран по повод годишнината от рождението на Красимира Стефанова.
В програмата са включени изследвания на теми като „Розоберачката като символ в българските пари“, „Долината на тракийските одриски царе“, „Орехът като визитна картичка на Казанлъшкия край: между традицията и модерността“, „Участъковите лекари през 50-те и 60-те години на XX век“ и „Как казанлъшкият аламбик се озовава в далечния руски град Иркутск“. Доклади ще припомнят и делото на видни личности като Александър Едрев – Вердела, Жан Егершмит, Радка Кравкова, Тончо Чакъров, Стоян Гъдев и други. 
Краеведски проучвания представят Весела Георгиева, Георги Стоянов, Теодора Тодорова, д-р Косьо Зарев, Петя Големанова, Кремена Иванова, Ирина Альова, Антония Чолакова, Николай Вапирев, Христо Гъдев, инж. Стефан Папукчиев, Гергана Гечева, Минчо Минчев, Христо Ангелов, Веселин Шивачев и Кънчо Михов. Предвидена е и дискусия, в която участници и публика ще могат в непринудена обстановка да обсъдят не само представените доклади, но и нови идеи.