Никога не съм си поставял за цел да бъда новатор, казва композиторът и диригент Красимир Кюркчийски, от чието рождение се навършват 90 г.

Никога не съм си поставял за цел да бъда новатор. Създаден съм така – да продължа една хубава традиция, опряна на солиден фундамент. Това казва в интервю за в. „Пулс“ през 1975 г. композиторът и диригент Красимир Кюркчийски, от чието рождение днес се навършват 90 години.
СЪЗДАВА ПЪРВИТЕ СИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОЩЕ КАТО УЧЕНИК
Красимир Кюркчийски е роден на 22 юни 1936 г. в Троян, но по-голямата част от живота му преминава в София. Още от дете той свири на цигулка, а по-късно и на пиано.
„В училище най-любими ми бяха часовете по пеене. Бях ученик в гимназията, когато написах първите си произведения – валс, после пиеса за пиано. Нямах никаква музикална подготовка. Това беше непосредствен изблик на вътрешен стремеж. И още тогава желанието ми да пиша музика бе така силно, че бях твърдо решил да стана композитор…“, разказва Красимир Кюркчийски в интервю за в. „Работническо дело“ през 1968 г.
През 1963 г. завършва специалност „Композиция“ при проф. Панчо Владигеров в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), след което специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович. Сред ранните му произведения е „Адажио“ за струнен оркестър (1959), създадено по време на следването му при проф. Владигеров.
В периода 1962-1965 г. е композитор в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София и преподавател по четене на партитури в Българската държавна консерватория. По-късно работи като диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“, а от 1968 до 1971 г. Кюркчийски е диригент на Ансамбъла за народни песни при Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. 
През 1989 г. се оттегля от активния обществен живот и се установява в село Боженци, Габровско, където продължава своята творческа дейност.
Творчеството на Красимир Кюркчийски обхваща оперна, балетна, симфонична, камерна, вокално-инструментална и хорова музика. Сред най-известните му произведения са оперите „Юла“ и A votre santé („Наследството“), балетът „Козият рог“ (1978), кантатата „Паисий Хилендарски“ (1962), „Симфония концертанте“ за виолончело и оркестър (1963), „Балада за автопортрета“ (1964), Концерт за пиано и оркестър (1979) и „Приветствена увертюра“ (1980). Създава и музика за театъра и киното, включително за продукции като „Записки по българските въстания“, „Дърво без корен“ и др.
НОВАТОРСКИ ПОДХОД В ОБРАБОТКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР
Красимир Кюркчийски се свързва с новаторския подход в обработката на българския музикален фолклор, намерил отражение в редица негови хорови и инструментални творби, които заемат трайно място в репертоара на български и чуждестранни изпълнители.
„За новаторство много трудно може да се говори, защото новаторите са единици и се броят на пръсти – Бах, Моцарт, Бетховен, Вагнер, ще прескочим някои, за да стигнем до Дебюси, Стравински, Шьонберг, Барток. И накрая се оказва, че всички те здраво са стъпили на традицията. Не може човек, без да се е опрял на нещо, да направи скок в друго пространство“, отбелязва Красимир Кюркчийски в интервю за в. „Пулс“ през 1975 г.
Особена известност придобиват неговите обработки на народни песни като „Калиманку, Денку“, „Пиленце пее“, „Изповед“, „Заблеяло агънце“ и „Месечинко, льо“. Те са включени в поредицата „Мистерията на българските гласове“ на Марсел Селие, отличена с награда „Грами“ през 1990 г.
„Фолклорът ободрява, дава идеи, мисли. Той е свежа струя в музиката ни, така както чистият въздух освежава човека. И ние несъзнателно се потапяме в тази атмосфера, така естествена и необходима. Страхувам се, че ще „обезглавим“ фолклора си, ако допуснем цивилизацията да го погуби“, споделя Красимир Кюркчийски в интервю за в. „Земеделско знаме“ през 1982 г. Негови произведения са изпълнявани в Италия, Франция, Русия, Германия, Австралия и редица други държави.
ОТЛИЧИЯ И ПРИЗНАНИЕ
За своя Струнен квартет (1959) Кюркчийски е удостоен с Голямата награда на Париж за най-добра композиция от чуждестранен автор в рамките на „Парижките музикални седмици“ през 1966 г. През 2001 г. печели националния конкурс „Българска рапсодия в седем осми“ с произведението „Безвизова шенгенска сюита“.
Признание за приноса на Красимир Кюркчийски към българската музикална култура са редица високи държавни отличия. През 1979 г. той е удостоен с орден „Червено знаме на труда“, година по-късно получава Димитровска награда, през 1984 г. е обявен за „Народен артист“, а през 1986 г. е награден с орден „Народна република България“ - първа степен. През 2007 г. с решение на Народното събрание му е отпусната персонална пенсия за особени заслуги към българската държава и нацията за изключителния му принос към културата.
Красимир Кюркчийски умира на 15 декември 2011 г. Оставя творческо наследство, което продължава да заема важно място в българската музикална култура и в репертоара на множество хорови, оркестрови и фолклорни състави както в България, така и по света.
На 5 юни 2026 г., в навечерието на 90-годишнината от рождението му, Българското национално радио удостои Кюркчийски посмъртно с Голямата награда за цялостен принос в развитието на народната музика в рамките на годишните награди на фолклорната класация „Надпяване“.
/РШ/ДС/ отдел „Справочна“
/ВСР
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 02.10.2001 г.; БТА, ВИНФ, 08.11.2006 г.; БТА, ВИНФ, 31.05.2007 г.; БТА, ВИНФ, 15.12.2011г.; В. „Работническо дело, 8 януари 1968 г.; В. „Земеделско знаме“, 23 май 1982 г.; В. „Пулс, 2 юли 1985 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/597643-bramsova-vecher-shte-ima-dnes-v-zala-balgariya-; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/774385-izvesten-solist-v-kontsert-na-balgarski-kameren-orkestar-dobrich; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/1141706-bnr-godishnite-nagradi-na-folklornata-klasatsiya-nadpyavane-byaha-razdadeni-n;