Новите технологии и изкуственият интелект повишават ефективността на научните изследвания в медицината и биологията, каза доц. Петя Димитрова


Новите технологии и изкуственият интелект значително съкращават времето за разработване на терапии и повишават ефективността на научните изследвания в медицината и биологията. Това каза за БТА доц. д-р Петя Димитрова, която е имунолог от Лаборатория по експериментална имунотерапия към Департамента по имунология на Института по микробиология към БАН. Тя отбеляза, че съвременната наука все по-често разчита на автоматизирани системи, големи бази данни и изкуствен интелект при откриването на нови лекарствени молекули.
По думите ѝ процесът по търсене на нова терапия традиционно започва с анализ на около 100 000 химични съединения, които чрез компютърни модели се подбират и стесняват до приблизително 20 000 потенциални съединения. След последващи скринингови тестове и инвитро експерименти върху различни клетъчни линии, броят им намалява до няколкостотин, като едва 2–3 молекули достигат до инвитро изследвания и клинични изпитвания при хора. В много случаи нито една от тях не се оказва ефективна, посочи доц. Димитрова. 
Тя добави, че именно новите технологии значително оптимизират този сложен и продължителен процес. Днес разполагаме с огромни международни бази данни, които позволяват анализ на информация от пациенти с конкретни заболявания и дават възможност за много по-точно планиране на научната стратегия, обясни тя. Според нея напредъкът в геномното секвениране също играе ключова роля, тъй като позволява цялостен анализ на организма, а не изследване на отделни гени. Новите технологии ни дават възможност да видим пълната картина, а не само отделни елементи, допълни доц. Петя Димитрова.
Все по-широко приложение намират и инвитро модели, които симулират функции на човешки органи и значително улесняват предварителния скрининг на молекули. Освен това автоматизирани апарати и роботизирани системи вече могат да тестват хиляди съединения за минути – процес, който в миналото се е извършвал ръчно и е отнемал значително повече време, каза изследователката.
Доц. Петя Димитрова отбеляза, че през последните пет до десет години изкуственият интелект се е превърнал в ключов инструмент в научните изследвания. Благодарение на него сложни генетични комбинации могат бързо да се анализират и сравняват с наличните данни, което подпомага вземането на по-точни решения и ускорява напредъка в разработването на нови терапии.
Доц. д-р Петя Димитрова е имунолог от Лаборатория по експериментална имунотерапия към Департамента по имунология на Института по микробиология - БАН. В последните 15 години се занимава с изучаване на вродения имунитет и възпаление. Интересува се от новите технологии, изследващи вродения имунитет. Специализирала е в Германия, Италия и САЩ. Тя беше част от Фестивал на науката, проведен наскоро във Враца.

Смолян

С концерт спектакъл от Смолян започна националното турне на Илия Луков „С България в сърцето“

С концерт спектакъл в Родопския драматичен театър тази вечер в Смолян започна националното турне на Илия Луков „С България в...

Кърджали

Кърджали беше последният град извън столицата от националното турне на ансамбъл "Филип Кутев"

Кърджали е последният град преди финалния концерт в София, от националното турне на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, посветено чрез...

София

Цифровите технологии като мост към нови публики бяха във фокуса на първия ден от форума „Дигитализация и иновации за културно наследство“

Дигиталните технологии като мост между културното наследство и новите публики бяха във фокуса през първия ден от четвъртото издание на...

Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита в Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита днес в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара...

Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен. В селекцията са...

София

За мен написването на „Адската машина на щастието“ беше анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров

За мен написването на „Адската машина на щастието“ бе анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров на представянето на...