„Българската силвонимия“ е публикувана за първи път през 1994 г. Настоящето издание е с подзаглавието „Изследване на имената на местата, където растат или са расли гори у нас“.
Книгата е научно изследване, посветено на произхода, значението и разпространението на имената на местностите, свързани с горите в България, уточняват издателите. Според тях изданието разглежда богатството на българската топонимия и разказва как географските названия съхраняват сведения за растителността, природната среда и историческото развитие на различните райони на страната.
Инженер Леонид Йорданов е роден в град Шумен на 8 август 1910 година, но израства в Плевен, където баща му изпълнява военната си служба. Учи рисуване в ателието на Ангел Спасов и след като завършва гимназия, заминава в град Прага, за да продължи образованието си в местната художествена академия. Баща му обаче е разорен и поради липса на средства Леонид се завръща в България. Решава да се посвети на опазването на природата и става студент в Лесотехническия университет в София. След дипломирането си започва да работи като инженер-лесовъд. Умира на 20 март 2001 г. Автор е на следните книги: „Дървесните видове и вертикалното им разпределение" (1933), „Горите по света и у нас" (1948), „Планината Витоша" (1983), „Топонимията на Витоша" (1983), „Силвонимите в Софийско" (1985), „Българската силвонимия" (1994).
/КБ