Обирът в Лувъра поставя въпроса за достъпността до изкуството или превръщането на музеите в крепости

Обирът в Лувъра в Париж насочи вниманието към сложна ситуация за музеите - как да осигурят достъпа до изкуство, без да се превръщат в крепости, предаде Асошиейтед прес.
Много музеи започнаха да преоценяват сигурността си след дръзкото деяние, извършено посред бял ден на 19 октомври.  
Ден след обира в Лувъра представители на световноизвестни музеи във Вашингтон започват да обсъждат, оценяват и планират как да подсилят собствената си сигурност. 
"Прегледахме инцидента. След това разработихме план за действие на втория ден и започнахме да го прилагаме на третия, четвъртия и петия ден", казва Дъг Бийвър, специалист по сигурността в Националния музей на жените в изкуствата, който е участвал в разговори по Zoom с близки институции, включително института "Смитсониън" и Националната галерия за изкуство. 
Подобни разговори се водят в музеи по целия свят, тъй като хората, натоварени със задачата да опазват произведенията на изкуството, се питат: "Може ли това да се случи и тук?" В същото време мнозина признават присъщото, дори болезнено напрежение в задачата си: музеите имат за цел да помагат на хората да се докоснат до изкуството, а не да ги отдалечават от него. 
"Най-важното в музеите е преживяването на посетителите. Нашето желание е те да се връщат. Не искаме да ги караме да се чувстват като в крепост или в ограничаваща среда", казва Бийвър.
Това е проблем, с който мнозина се борят, и най-вече директорката на Лувъра Лоранс де Кар, която призна "ужасен провал" в мерките за сигурност, както и френската полиция и законодателите.
Въпросът беше изразен в писмо в подкрепа на Лувъра и неговия затруднен ръководител, подписано от 57 институции от цял свят. "Музеите са места за предаване на познание и чудеса", се казва в писмото, публикувано във в. "Монд". "Музеите не са крепости, нито тайни трезори". Авторите му посочват още, че същността на музеите "се крие в тяхната отвореност и достъпност".
Редица музеи, отказали коментар относно обира на Лувъра, когато от Асошиейтед прес са се свързали с тях, за да избегнат не само обсъждане на сигурността, но и критики към Лувъра в деликатен момент.
Бийвър прогнозира, че обирът в Париж ще подтикне музеите да въведат нови мерки. "Всичко опира до създаването на необходим баланс между сигурност и достъпност. Нашата цел не е да елиминираме риска, а да се справяме с него интелигентно", казва той. 
Според Патрик Брингли, който е работил в музея "Метрополитън", трагедията с обира в Лувъра е, че подобни събития затрудняват музеите да покажат цялата си красота по приветлив начин.
"Изкуството трябва да е привлекателно. Когато обаче хората нарушат това обществено доверие, Лувърът ще трябва да засили процедурите си и това просто ще направи музея по-малко магичен", казва Брингли.