По думите му Обретенов е човек, който разбира и усеща цвета. Според Зидаров определението „живописец“ не се изчерпва с техниката или материала, а с умението да се постига хармония – основен принцип на естетиката.
Филип Зидаров подчерта, че същинската стойност на една картина се крие в образа – онова, което превръща обекта в художествено произведение. „Образът трябва да има поведение, загадка, която провокира зрителя“, отбеляза той.
Именно тази загадъчност и многозначност, според него, превръщат творбата в произведение на изкуството.
Изкуствоведът акцентира и върху значението на индивидуалния почерк. Зидаров отбеляза, че липсата на строго академично образование при Иван Обретенов е допринесла за по-непосредствена и свободна връзка с оригиналното, както и за по-ясно изразена разпознаваемост.
Филип Зидаров обърна внимание и на връзката между различните изкуства в творчеството на художника – живопис, пластика и поезия. Според него именно това съчетание създава по-дълбок, „имагинерен“ свят, в който се преплитат интелектът и емоцията. Като важен фактор той посочи и влиянието на природата – особено на морето и водата като стихия, което носи допълнително усещане за свобода.
Иван Обретенов поздрави присъстващите със свое стихотворение, написано преди две-три години.
Иван Обретенов е роден на 2 април 1948 година във Варна, където живее и до днес. Работи в областта на живописта, малката пластика и поезията. Член е на СБХ. Участва в представителни международни изложби в Германия, Полша, Русия, Чехия, Канада, Великобритания, Франция, Австрия, Белгия. Има близо тридесет самостоятелни изложби в България. Носител е на престижни отличия за изкуство, включен е в холандската колекция „1001 Reasons to Love the Earth“. Автор е на две поетични книги – „Ангелите на спирката“ и „Спасени видения“.