Общинският културен институт „Красно село" в София беше домакин на двудневния фестивал „Странносбор". Четирите зали на културния център събраха на 3 и 4 октомври почитатели на фантастиката, творчеството, интерактивните изживявания и местата, където тези сфери се пресичат.
Темата за историята на фантастиката в България беше акцентът в програмата на събитието днес. В първия панел на тема „Поколения и фантастика", чийто водещ бе Стефан „Вонамарак" Караманов, присъстващите разказака за първата си среща с фантастичните светове. За част от тях това са били приказките, за други - киното, или пък книги с герои като Билбо Бегинс.
В панела „Войни, империи и фентъзи" д-р Александър Стоянов, учен от департамент „История" в Нов български университет и преподавател по история в Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ", обясни, че често авторите на художествени истории, които ни връщат назад във времето, не използват истинската факти, а ги заместват с клишета, навлезли в популярната култура. Според него художествената литература е необходима на историята, защото позволява да се погледне отвъд онова, което се е случило. Д-р Стоянов е автор на наскоро излязлата историческа книга „Българите между две империи (632 – 1396 г.)“ .
В панела „Култури и истории: подобните и различни неща, които хората си разказват" Мартин Янков, училищен психолог и университетски преподавател, говори за това как всички култури, независимо от многообразието си, имат допирни точки. Според него те са стотици. Янков отбелязва също, че възприемането дори и на пръв поглед на еднакви неща се различава в зависимост от характеристиките на културата - индивидуалистична или колективистична, например.
"Фантастичните илюстрация, корица и концепт" беше комбинация от лекция и панел, като Ивайло Александров води разговара с доайена на българските илюстратори и художници Петър Станимиров (познат на почитателите на комиксите в „Дъга" и кориците, направени за ИК „Плеяда" и „Мега"). Младите художници получиха съвети и напътствия.
„Първото правило, за да се направи добра корица, е да си прочел книгата", обясни Петър Станимиров. По думите му той е сред първите читатели на Стивън Кинг в България. За БТА Станимиров отбеляза, че се е запознал със съдържанието на книгите игри, за да направи кориците им, но като читател, а не като играч. Той каза, че за него мангата, чиито фенове в България се увеличават, не е просто начин на рисуване, а цяла философия и начин на мислене. Липсата на тази основа, според него, се усеща, когато някой западен художник се опитва да заимства само визуалните елементи.
Първият ден на „Странносбор 2026“ беше посветен на връзката на фантастиката с историята, ехото от миналото и фолклора. Сдружение за исторически възстановки „Кервана" осигури подходяща музика за началото на форума и демонстрира облекла, оръжия и битови принадлежности, подобни на тези в книгите и филмите.
Темата на лекцията на Владимир Николов, докторант по палеонтология от Националния природонаучен музей към БАН, беше „Скалите и ехото на времето". Той говори за следите, които остават в скалите и за начините, по които учените ги интерпретират.
Доц. Калин Йорданов представи темата „От имитативната магия до християнското чудо: средновековни легенди за смъртта на някои български владетели". Той представи вижданията си за това как византийските лидери са опитвали да се справят с вражеските за тях български ханове и царе „с окултни средства".
Писателката и журналистка Катрин Дишева (Катрин Ди) разказа за „Българските фантасти и журналистиката" в момент, когато фантастиката и фентъзито все повече навлизат в съвременния свят и читателите ги опознават.
През двата дни на фестивала имаше настолни ролеви сесии с участието на български автори, представящи произведенията си. Емил Василев показа ново издание на ролевата си игра „На оня свят". Кристиян Илиев демонстрира своите „Храбри хроники".
Показани бяха също възстановки на исторически игри от Античността и Средновековието. Манкала е сред тях, като се смята че датира още от неолита.