Опаковането на моста „Пон Ньоф“ и Триумфалната арка в Париж по проекти на Кристо и Жан-Клод – разказани в списание ЛИК през архива на БТА

Париж е мястото, в което три от проектите на Христо Явашев-Кристо и съпругата му Жан-Клод се реализират и се превръщат в част от историята както на изкуството, така и на града. Първият от тях се случва още през 1962 г. и се нарича „Стена от петролни варели – Желязната завеса“. С него Кристо и Жан-Клод блокират парижка улица с варели от петрол. За другите им два проекта, свързани с френската столица – опаковането на моста „Пон Ньоф“ през 1985 г. и на Триумфалната арка през 2021 г., разказва и броят на списание ЛИК „Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността“, издаден по повод 90-годишнината от рождението на двамата творци през месец юни миналата година. В превод на френски език изданието ще бъде представено днес от 19 часа местно време в Българския културен институт (БКИ) във френската столица.
Специални гости ще бъдат министърът на културата на Република България Евтим Милошев и директорът на фондация „Кристо и Жан-Клод“ Владимир Явашев. Броят на списание ЛИК ще бъде представен от генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, а домакин на проявата е Десислава Бинева, директор на БКИ в Париж. Сред участниците в събитието ще са журналистите Евгения Атанасова и Даниел Ненчев. 
Издаването на списание ЛИК на френски език се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД, „Св. св. Константин и Елена холдинг АД“ и INORCOAT.
В тематична хронология в ЛИК са събрани акценти от новините от архива на БТА, които разказват за проявите на Кристо и Жан-Клод. Още през 60-те години на миналия век творческите проекти на артистичното дуо започват да оставят своята следа в световното изкуство. Но новини за тях трудно достигат до публиката в България заради контрола, който се осъществява върху потока от информация в страната.
Въпреки това публикации за творците и техните постижения понякога все пак успяват да пробият информационната завеса – примери за това са част от съобщенията за тях в поверителните бюлетини на БТА.
През десетилетията информацията става все по-свободна и журналистите все повече отразяват и коментират творчеството на Жан-Клод и Кристо. А след 1989 г. публикациите вече са достояние на цялата общественост.
ОПАКОВАНЕТО НА ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ МОСТОВЕ ПРЕЗ СЕНА – „ПОН НЬОФ“
На 23 септември 1985 г. в поверителното приложение на БТА излиза новина от кореспондент на агенцията в Париж, който разказва за „българския емигрант Христо Явашев“. 
„С много снимки и специални статии за събитието вечерните парижки вестници и централните телевизионни следобедни емисии съобщават за завършилото вчера „опаковане“ на един от най-известните мостове през Сена „Пон Ньоф“ от българския емигрант художник Христо Явашев“, пише авторът. 
Той посочва, че вестник „Монд“ отделя дори две цели страници на живота и творческия път на Явашев, известен в западния свят под името Христо. Заедно с „Фигаро“ и „Франс соар“ останалите парижки вестници (седмичници и всекидневници) се занимават с „опаковането“ на моста от началото на „операцията“ вече десети ден.
Във връзка с приключилите работи по „опаковането“ на моста те се занимават с подробности от престоя му във Франция, Австрия и САЩ след напускането на България през 1958 година. В тези подробности влизат обяснения за студентските му години в Художествената академия в София, за ранните му проекти да създаде нова школа в „изобразителното изкуство“ – „опаковането“ на архитектурни паметници, исторически обекти в природата (дървета, острови и морски брегове) с полиетиленови материи, индустриални амбалажи и др.
За разлика от останалите вестници „Монд“ се спира по-подробно на художественото виждане на Явашев – концептуално материализиране на чувственото отношение към обекта. В тази връзка вестникът заема критична позиция към същността на предлаганото от Явашев, като го подвежда под знаменатели на „странностите на един евентуално способен творец с подчертано и добре защитено търговско чувство“. Затова вестникът привежда примери от разпродажбите на произведения на Христо Явашев – скици и рисунки на „предвидените за опаковане обекти“. В момента, както съобщават другите вестници, тези „произведения“ на Явашев се продават по „няколко хиляди долара парчето“.
„Монд“ изтъква, че Христо Явашев се е оженил за дъщерята на френския генерал Де Гийьобон. „Тази енергична жена е неговият неуморим менажер, пресагент и касиер-счетоводител, който умело борави с цифрите и инкасира печалбите от разпродажбите на рисунките на Явашев“, пише в публикацията.
„Опаковането“ на „Пон Ньоф“, както и всички досегашни подобни изпълнения в Италия, Франция и САЩ, изцяло се финансира от автора на идеята. Преговорите за сегашната „опаковка“ са започнати през 1974 година, прекъснати за известно време и подновени през миналата година. Сега кметът на Париж е потвърдил съгласието си отпреди една година и „опакованият „Пон Ньоф“ вече е обект на любопитните парижани и ще остане завит в дунапрен и въжета до 8 октомври. Общата стойност на опаковането на „Пон Ньоф“ е 20 милиона франка – изцяло заплатена от Явашев. 
МОСТЪТ, ЗАГЪРНАТ В ЗЛАТИСТО ПЛАТНО
Поверителното приложение на БТА цитира новина на АФП от 23 септември 1985 г. В нея се посочва, че загърнат в златисто платно, проблясващо под лъчите на слънцето, „Пон Ньоф“, най-старият мост в Париж и един от най-красивите, е превзет от тълпи туристи и парижани, дошли да оценят новото произведение на американско-българския творец Христо Явашев.
„Ужасно“, „забавно“, „скандално“, „смешна идея“. Дори преди екипът на Христо да е свършил работата си, творецът успява най-малкото в едно нещо – да възбуди любопитството на хората“, посочва публикацията.  
КРИСТО – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ДОН КИХОТ
Списание „Паралели“ – издание на БТА, през 1991 г. помесва в свой брой статия със заглавие „Кристо – един съвременен Дон Кихот“, която цитира материал от френско издание. В нея се разказва как, когато бил малък, братята му го наричали Дон Кихот. „Много подходящо, защото Кристо е луд поет и артист. Той сам гради вятърните си мелници: драпира с бяло платно австралийския бряг, опаса с мораво острови във Флорида, опъна огромна оранжева завеса в една долина в Колорадо, опакова моста „Пон Ньоф“ в Париж“, се посочва в текста.
Статията припомня, че Кристо е българин, а съпругата му Жан-Клод е французойка. Той живее в Ню Йорк, в квартала „Сохо“, от 1964 г. и работи в целия свят. Носи очила ала Уди Алън и стари джинси, скъсани на коленете. Говори френски език с акцент. 
„Моите начинания обикновено са с мащаби, каквито нямат произведенията на изкуството – разказва той. – Те имат много сходни черти с архитектурата и градската планификация. За построяването на магистрала са ви необходими три, четири, пет, шест години. За летище или небостъргач – също. Моите проекти са такива. Изискват голяма организация. Ако го разкажете на художник или скулптор, ще каже, че това е лудост. Но архитект ще го намери напълно нормално. Всъщност тези проекти имат за цел да поставят въпроса какво представлява изкуството!“.
Кристо няма спонсор. Той се самофинансира, като продава картините и макетите си. Днес негови произведения, останали без купувач в началото на кариерата, му служат като гаранция пред банките. Независимостта му е необходима, припомня публикацията в списанието. 
„Това е решение със стойност на естетическа категория – обяснява той. – Произведението не се интересува от безсмъртието в изкуството, от нашето арогантно желание да създадем вечни неща, за да си спомнят хората за нас. Може би да отнесеш нещата със себе си изисква повече смелост, отколкото да ги оставиш. Всъщност моите произведения са създадени, за да илюстрират свободата. Свободата е враг на трайността, на притежанието. Никой не може да купи тези произведения. Те съществуват само две или три седмици.“
Но петнадесетте дни, за които Кристо говори, са само видимата част от айсберга, пише изданието. Преди тях е имало дълги години преговори. „Хората искат винаги да ни обезкуражат“, казва артистът. Проектът за опаковането на „Пон Ньоф“ се ражда през 1975 г., а е реализиран през 1985 г. Кристо е последователен в идеите си. Според изданието те объркват, изненадват, съблазняват. Въображението е в силата си при него. В чертежите му може да се видят проект за пирамида от празни варели за петрол в Емирствата, портици за алеите в Сентрал парк  („От 28 години искам да направя нещо в Ню Йорк“, казва Кристо), опаковки на дърветата по авеню „Шанз-Елизе“ в Париж. Сега Кристо е тръгнал след една своя стара мечта: да опакова Райхстага в Берлин. Той я лелее от двадесет години и е получил три отказа. Цялата инфраструктура на начинанието е готова и Кристо силно се надява на успех.
„Ако през 1971 г. бях получил разрешение, проектът ми нямаше да остави такава силна следа като днес: Стената се срина, политическата картина толкова много се промени.“  „Чувстваме, че ще успее. Този човек може да ви накара да вярвате в чудеса. Та нима не успя да изгради пейзажи, които вече не съществуват, но се превърнаха в колективни спомени“, питат в края на статията. 
ТВОРЕЦ, КОИТО ОСТАВЯ ОТПЕЧАТЪК В КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА XXI ВЕК
Новина от 31 януари 2011 г. носи заглавието „Кристо Явашев е сред 50-те творци, които ще оставят отпечатък в културната история на XXI век“.
Тя започва с думите: „За да бъдеш категоризиран като един от най-бележитите творци на даден век, не е достатъчно само да създаваш произведения на изкуството. Те трябва да се открояват с оригиналността си, така че дори и хората, които не ги харесват, да са принудени да признаят, че техният автор е оставил отпечатък в историята.“ Водени от тази максима, читателите на френското електронно издание Линтернот класират 50-те творци, които чрез оригиналността и неподправения си стил ще останат в историята на XXI век. България също попада в тази класация благодарение на Кристо Явашев, който заради множеството си мащабни проекти – като опаковането на Райхстага в Берлин, „Портите“ в Ню Йорк и бъдещия му проект „Над реката“ в САЩ, е поставен на 32-ра позиция.
КРАЯТ НА ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ, НО НЕ И НА ТВОРЧЕСТВОТО
Художникът Христо Владимиров Явашев, известен като Кристо, почина от естествена смърт днес в дома си в Ню Йорк на 84-годишна възраст, предава Франс прес на 31 май 2020 г., като се позовава на официално съобщение на сътрудниците му, поместено на неговата страница във Фейсбук.
Смъртта на Кристо сложи край на неговата монументална авантюра, пише вестник
„Фигаро“, цитиран от БТА. С модерното си изкуство той наложи една визия XXL, която смесва пейзаж, архитектура, скулптура и детска мечта, допълва изданието и пише, че неговият проект за опаковане на Триумфалната арка ще бъде осъществен въпреки кончината му.
ТРИМФАЛНАТА АРКА, ОБГЪРНАТА ОТ СРЕБРИСТОСИН ТЕКСТИЛ И ЧЕРВЕНО ВЪЖЕ
Подготвителните работи за опаковането на Тримфалната арка в Париж със сребристосин текстил и червено въже в посмъртно изпълнение на проект на родения в България артист Кристо започва днес, предава на 16 юли 2021 г. Франс прес, цитирана от БТА .
Работници издигат скелето и защитните съоръжения, които ще предпазят от повреди каменната зидария и скулптурите по време на процеса на опаковане.
Истинското опаковане на Триумфалната арка е планирано да започне след 18 юли 2021 г. 
Работата по проекта е под надзора на племенника на Кристо Владимир Явашев.
Опаковането ще продължи и през целия август. Инсталацията ще бъде открита на 18 септември и ще остане до 3 октомври 2021 г.
Арката ще бъде опакована в 25 000 квадратни метра рециклируема полипропиленова материя, фиксирана с 3000 метра червено въже, също рециклируемо. Стойността на проекта е 14 милиона евро.
Идеята за инсталацията „Триумфалната арка. Опакована“ е отпреди повече от 60 години. Кристо и съпругата му Жан-Клод правят първите планове по проекта през 1962 г. в стая под наем близо до монумента в Париж.
„Можем да осъществим този проект днес, защото те вече са нарисували всеки визуален и артистичен детайл от него. Това е сто процента проект на Кристо и Жан-Клод. Тяхното желание бе той да се осъществи дори и след като той си отиде. Ние просто осъществяваме неговата визия“, обяснява племенникът на твореца Владимир Явашев пред „Гардиън“ преди месец.
* * *
Президентът Еманюел Макрон откри снощи Опакованата Триумфална арка в Париж- посмъртен проект на Кристо, съобщават на 17 септември 2021 г. световните информационни агенции, цитирани от БТА. 
„Мислим за Кристо и Жан-Клод. Щяха да са безкрайно развълнувани... защото това е реализирането на една мечта на 60 години“, заявява френският президент в реч на покрива на монумента в присъствието на кмета на Париж Ан Идалго, министъра на културата Розлин Башло и бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.
„Това беше луда мечта и вие я реализирахте, мерси Владимир (Явашев – племенника на художника)“, добавя Еманюел Макрон, който пристига за откриването заедно със съпругата си Брижит.
* * *
Стотици хора се събраха тази сутрин въпреки проливния дъжд на парижкия площад „Шарл дьо Гол“/“Етоал“, за да видят за последно Опакованата Триумфална арка, се посочва в новина от 3 октомври 2021 г. 
Година след смъртта на световноизвестния художник Христо Явашев-Кристо се сбъдна това, за което той е мечтал в продължение на 60 години – да бъде реализиран проектът му за опаковане на емблематичния за Франция паметник, пише в новината от деня и се допълва, че това е последният ден, в който жителите и гостите на френската столица могат да се насладят на това произведение на изкуството.
* * *
Шест милиона души са посетили Триумфалната арка в Париж, която между 18 септември и 3 октомври 2021 г. беше изцяло опакована в плат по мащабен проект на покойния художник Кристо, съобщават Франс прес и ДПА, цитирани от БТА на 9 ноември. От шестте милиона посетители 3,2 милиона са били туристи в Париж. Останалите 2,8 милиона са парижани и жители на столичния регион.
ВРЪЗКИТЕ НА КРИСТО С ПАРИЖ – ОСТАВАТ СИЛНИ ПРЕЗ ЦЯЛАТА МУ КАРИЕРА
Лекция за живота и творчеството на Христо Явашев-Кристо е акцент в паралелната програма на първото издание на международното изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair на 4 октомври 2024 г. Темата на експозето е „Важността на парижките проекти на Кристо – „Желязната завеса“ (1962), „Опакованият Пон Ньоф“ (1975-1985) и „Опакованата Триумфална арка“ (1961-2021). Водещ на събитието е Лор Мартан Пуле – директор на проекта „Опакованата Триумфална арка“.
Според нея проектите на Кристо преобразяват обществените пространства, като обгръщат емблематични сгради и структури, а Париж играе централна роля в артистичния му път.
След като бяга от България, Кристо пристига в Париж в края на 50-те години на ХХ век.
Тогава Париж е място с огромна красота и артистични възможности и много от ключовите му проекти са замислени или изпълнени там, включително Триумфалната арка, опакована през 2021 г., след смъртта на Кристо.
Въпреки че някои проекти са нереализирани, връзките му с града остават силни през цялата му кариера, посочва Пуле.
По думите ѝ творбите на Кристо са ефимерни и монументални, често преобразяващи градски пространства и приканващи към взаимодействие с обществеността. Лор Мартан Пуле казва, че творбите на Кристо често носят фини политически послания, формирани от опита му да израсне в комунистическа България и по-късно да остане без гражданство. Въпреки логистичните и политическите предизвикателства той продължава да работи упорито, подпомаган от влиятелни поддръжници в света на изкуството и политиката. В крайна сметка творбите му са приети от публиката и се превръщат в културни забележителности, отбелязва още тя.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Френският брой на тема „Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността“ можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/70.