Отговорността към себе си, другите и Бога ни прави богоподобни, каза архимандрит Самуил

Отговорността към хората около нас, към самите себе си и към Твореца е сред нещата, които ни правят богоподобни. Това каза архимандрит Самуил в проповедта си след неделната литургия в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин. Той призова вярващите да променят сърцата и душите си, да проявяват любов и добро отношение един към друг и да носят християнската си отговорност не само в храма, но и във всекидневния живот.
По думите му вярата и християнската служба не се ограничават до времето, прекарано в храма, а трябва да намират израз във всекидневния живот. Христос е с човека във всеки момент – в отношенията му с другите, в ежедневните му дела и във всичко, което върши. „Навсякъде Христос е с нас. Навсякъде. Всяка секунда“, подчерта архимандрит Самуил.
В проповедта си той говори за значението на Светата литургия и причастието, като посочи, че приемането на Христос е най-важният момент в духовния живот на вярващия. Причастието е за опрощаване на греховете, за общение със Светия Дух и за надежда за наследяване на Небесното царство.
Архимандрит Самуил отбеляза, че човек трябва да пристъпва към причастието с чиста съвест. Той отбеляза, че това е възможно, когато човек признае грешките си, поиска прошка и осъзнае собствената си слабост. „Съгреших, Господи. Бъди милостив към мене, грешния“, отбеляза той.
Свещенослужителят призова вярващите да не осъждат, упрекват и обвиняват другите, а да приемат трудните ситуации като възможност за прошка и духовно израстване. По думите му дори поведението на човек, който нарушава реда по време на богослужение, може да бъде повод за самоосъзнаване и смирение.
Архимандрит Самуил обърна внимание и на необходимостта от постоянство в духовния живот. Той посочи, че ежедневната молитва и постът са естествен ритъм за човека, който обича Христос. Когато този ритъм бъде прекъснат, човек постепенно се отдалечава от Бога и губи стремежа си да постъпва според Божията воля.
Той призова към смирение и в семейните отношения, като отбеляза, че молбата за прошка не е унижение, а проява на правилна настройка на сърцето. Според него доброто трябва да се прави без показност, а човек трябва да насочва вниманието си най-вече към собствените си постъпки.
В края на проповедта си архимандрит Самуил призова вярващите да преминат през предстоящите дни с мисълта за следващата среща с Христос в Светата литургия. „Христос, живият Бог, е в мен. Неописуема, неосмисляема тайна, неразбираема тайна. Но нещо, което приемам на вяра“, каза архимандрит Самуил.