Изследователи откриха в Китай фосил на нов вид праисторическа птица – плумадрако (Plumadraco bankoorum), живяла преди 121 милиона години, която използвала гигантските си пера за брачни танци, съобщи Ройтерс.
Тропическите дъждовни гори на Нова Гвинея са дом на един от най-зрелищните ритуали за ухажване в животинското царство. Там мъжките райски птици се перчат и показват пищното си оперение с надеждата да привлекат някоя женска. Но, както показва нов фосил от Китай, подобно поведение при птиците може да датира още от ерата на динозаврите, допълва Ройтерс.
Учените смятат, че екземплярът е бил мъжки, тъй като в днешно време дългите декоративни опашни пера обикновено принадлежат на мъжките птици. Въз основа на дължината и структурата на тези пера, както и на анатомията на скелетната структура, наречена пигостил, която е закрепила мускулите, контролиращи перата, изследователите предполагат, че мъжкият плумадрако е движел опашните си пера нагоре и надолу, така че да привлече вниманието на партньорката.
„Този екземпляр ни дава сериозни основания да смятаме, че мъжките птици не просто са привличали женските с пищно оперение, но са го правили чрез абсурдно дълги пера и най-вероятно - чрез демонстративни танци“, каза Алекс Кларк от Чикагския университет и от Природонаучния музей „Фийлд“ в Чикаго, който е и ръководител на изследването, публикувано в PLOS One.
„Това означава, че преди 121 милиона години този мъжки плумадрако е влачил след себе си шлейф от пера, два пъти по-дълъг от тялото му, само за да впечатли потенциални партньорки - нещо, което виждаме и при днешните модерни птици. Доста е красиво, ако питате мен“, коментира Кларк.
„Мисля, че птицата е била кацнала по дърветата, когато е изпълнявала своя брачен танц, тъй като в противен случай перата щяха да се влачат по земята и това би направило ухажването по-малко впечатляващо", отбелязва Цзинмай О'Конър, палеонтолог от музея „Фийлд“ и участник в изследването.
„Предполагаемият брачен танц на плумадрако, с който е показвал опашните си пера, може да е включвал повдигане и спускане на опашката или нейното задържане в изправена позиция“, смята Кларк.
Химическият състав на фосила показва, че перата са били тъмнокафяви или черни, но е възможно по върховете на опашната украса да е имало и привличащи вниманието цветове, преливащи в синьо или лилаво, допълват изследователите.
Птиците са еволюирали от малки пернати динозаври през периода юра. Най-ранната известна птица - археоптериксът - датира отпреди около 150 милиона години. Плумадрако, чието име означава „пернат дракон“, е живял почти 30 милиона години по-късно, през последвалия период креда, но е споделял някои общи белези с по-ранния археоптерикс.
Плумадрако е принадлежал към най-разнообразната група птици, живели през ерата на динозаврите, наречени енантиорнити (противоположни птици). Тази група обаче е била напълно заличена от сблъсъка с астероида преди 66 милиона години, който поставя началото на ерата на бозайниците. Опашните пера на плумадрако, дълги около 30 сантиметра, са били най-дългите спрямо дължината на тялото сред всички известни енантиорнити.