Ирландски изследователи откриха най-старата запазена поема на английски език, скрита в отдавна забравена средновековна книга в библиотека в Рим, съобщи АП. На находката учените се натъкнали, докато разглеждали дигитализирани страници на ръкописа, и така попаднали на търсеното от тях литературно съкровище, отбелязва агенцията.
„Бяхме изключително изненадани. Останахме без думи. Просто не вярвахме на очите си, когато го видяхме за първи път“, сподели пред АП Елизабета Манянти, гостуващ научен сътрудник в катедрата по английски език на колежа „Тринити“ в Дъблин.
Освен това, добави тя, стихотворението е било вписано в самия основен текст на латински. Съчинен на староанглийски език от земеделски работник от Нортумбрия през VII век, „Химнът на Кадмон“ се среща в някои копия на „Църковна история на английския народ“ – труд, написан на латински от монаха и светец Беда Преподобни. Неговата история е един от най-широко разпространяваните и преписвани текстове от Средновековието, от който са запазени близо 200 ръкописа, според колегата на Манянти – Марк Фокнър, доцент по средновековна литература в „Тринити“. Той смята поемата на Кадмон за истинското начало на английската литература.
Ръкописът, който той и Манянти откриват, е един от най-древните и датира от IX век. Две по-ранни копия също съдържат стихотворението на староанглийски, но според изследователите там то е добавено впоследствие – преведено е от латински и е надраскано в полето от по-късни преписвачи или е прикачено в края, но не и в самото ядро на текста. Откритието доказва, че английският език е бил широко разпространен много по-рано, отколкото се предполагаше досега, заяви Фокнър в Рим. Двамата учени отпътуваха за италианската столица, за да изследват безценния текст на живо за първи път.
„Преди откриването на римския ръкопис, най-ранният подобен екземпляр датираше от началото на XII век. Така че този е с цели три века по-стар. Това доказва огромното значение, което е отдавано на английския език още в началото на IX век“, допълни Фокнър.
Истинско чудо е, че учените изобщо са успели да го открият, отбелязва АП. "Разказва се, че Кадмон е съчинил поемата, докато е работил в абатството Уитби в Северен Йоркшир, след като гостите на едно пиршество започнали да рецитират стихове", обяснява Фокнър. „Смутен от това, че не знае нищо подходящо, Кадмон напуснал празненството и си легнал“, разказва ученият. „Тогава в съня му се появила фигура, която му заповядала да възпее сътворението на света – нещо, което Кадмон по чудодеен начин направил, създавайки химна от девет стиха", добавя изследователят.
Около 1400 години по-късно това копие на неговата поема изплува отново в Националната централна библиотека в Рим — но едва след като е прекосило Атлантическия океан поне два пъти и е сменило собственика си още повече пъти. Монаси са преписали това копие от историята на Беда в скриптория на бенедиктинското абатство в Нонантола — един от най-важните центрове за преписване на ръкописи през Средновековието, разположен близо до днешния град Модена в Северна Италия, разяснява Валентина Лонго, уредник на средновековните и модерни ръкописи в Националната централна библиотека в Рим.
„През XVII век, с упадъка на абатството, огромната му колекция от ръкописи е преместена в друго абатство в Рим, след това е отнесена във Ватикана и накрая – в малка църква. По пътя някои от текстовете изчезват, за да изплуват отново в началото на XIX век като притежание на известни международни колекционери“, разказва Лонго. Това копие от историята на Беда отива при известния английски антиквар Томас Филипс. Когато той изпада в затруднено финансово положение, започва да разпродава части от колекцията си и швейцарският библиофил Мартин Бодмер откупува книгата. Оттам, по някакъв начин, през XX век тя се озовава в Ню Йорк, в ценната сбирка на австрийския търговец на редки книги Х. П. Краус.
Министерството на културата на Италия издирва под дърво и камък изчезналите ръкописи от абатството в Нонантола, изкупувайки ги на търгове и от колекционери по целия свят. То купува копието от историята на Беда от Краус през 1972 г., споделя Лонго, и оттогава знаменитият текст се съхранява в библиотеката в Рим, но без да му се обръща особено внимание. И тогава се появява Манянти, която е прекарала над четири години в изучаване на историята на Беда и тъкмо съставя каталог на всички оцелели до днес копия, добавя АП.