Открита лекция "Дезинформацията - истината за лъжата" се състоя в Шуменския университет


Открита лекция „Дезинформацията – истината за лъжата“ се състоя в зала 309 на Ректората на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Събитието бе част от инициативата „3D – дигитализация, дезинформация, демокрация“, съобщиха организаторите от Българското училище за политика „Димитър Паница“ и фондация „Образователни хоризонти“.
Лектори на събитието бяха д-р Христо Панчугов – политолог и преподавател в Нов български университет, и Петър Георгиев – журналист в БНТ.
Преди началото на лекцията д-р Панчугов коментира пред медиите, че пропагандата е стара практика, известна още преди Втората световна война. Той уточни, че днес терминът „пропаганда“ се използва по-рядко, тъй като е твърде ограничен. „Това, което наблюдаваме днес, е една сложна мрежа, инфраструктура, изградена около определени наративи и инструменти, използвани за промяна на обществените нагласи и управление на общественото мнение“, обясни той.
Д-р Панчугов допълни, че голяма част от тези наративи и инструменти могат да бъдат проследени до източници, финансирани от руската държава, или до инфраструктури, изградени около тях. „Много от наративите се използват от чуждестранни агенти. Дори ако не са пряко свързани с руски външнополитически интереси, те все пак могат да бъдат припознати като произходящи от такъв източник“, посочи той.
Петър Георгиев отбеляза, че съвременният журналист, както и всички граждани, среща трудности при ориентирането в потока от информация. Все пак съществуват инструменти за разпознаване на дезинформация, макар че това става все по-трудно.
„Вярвам, че журналистите в България дават всичко от себе си да вършат работата си качествено. Това обаче не винаги е лесно, защото дезинформацията е предизвикателство и за самата професия. Финансовата несигурност в медиите също затруднява развитието на нови умения и технологии. Въпреки тези обстоятелства, журналистите продължават да се стараят да се справят“, каза Георгиев.
По време на събитието в Корпус 1 на Шуменския университет бе представена и изложбата „Нарисувай Fake news“ на студенти от специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“.
Както БТА съобщи, жителите на област Шумен най-често се информират от националните частни телевизии (65%), социалните мрежи (62,5%), националните новинарски сайтове (40,4%), обществената телевизия (31,7%) и местните информационни сайтове (29,8%), показват резултатите от онлайн анкета, проведена през есента на 2025 г. Анализът на информационната среда в област Шумен е изготвен от Българско училище за политика „Димитър Паница“ и фондация „Образователни хоризонти“ – Шумен по проекта „3D – дигитализация, дезинформация, демокрация“.

Вашингтон

Четенето на книги на хартиен носител помага на мозъка да запомня по-добре детайлите от сюжета, показва изследване

Четенето на книги на хартeн носител помага на мозъка да свързва и запомня по-добре детайлите от сюжета, отколкото четенето от...

Плевен

В Левски започват традиционните Празници на изкуствата, посветени на актьора Георги Парцалев

В Левски тази седмица ще премине под знака на традиционните за месец юни Празници на изкуствата, посветени на актьора Георги...

София

„Брод към необята“, „От неврон до общество“ и „Декамерон“ с илюстрации на Ясен Гюзелев са сред новите заглавия за третата седмица на юни

„Брод към необята“, „От неврон до общество“ и ново издание на „Декамерон“ с илюстрации на Ясен Гюзелев са сред новите...

София

Режисьорът Кирил Серебренников ще се срещне днес с българската публика

Режисьорът Кирил Серебренников пристига у нас по покана на „Световен театър в София“, информират ог екипа на фестивала. Днес, 15...

София

Честваме паметта на св. пророк Амос, на мъченик Исихий Доростолски и на сръбския патриарх Ефрем

Честваме паметта на св. пророк Амос, на мъченик Исихий Доростолски и на сръбския патриарх Ефрем. Свети пророк Амос е един...

Йорк

ДНК от гроздови семки от Тоскана на 2000 години разкрива произхода на съвременното вино

Учени, анализирали 2000-годишни гроздови семки от древни кладенци в Тоскана, направиха най-обширната генетична карта на древни лози, открити на едно...