„Отпечатък“ е моето затишие, „не пред буря, а въпреки бурите“, каза за новата си творба пред БТА авторката Снежана Желязкова. Това е седмата й книга след „Букварче за родители“ (2016), „Плетени мисли“ (2017), „Благодаря ти, животе!“ (2018), „Живея, за да обичам“ (2020), „И днес съмна“ (2022) и „Човек крачи до съдбата си“ (2024).
Според Желязкова истинската буря не е външна, а в чашата с вода – в малките, тихи, невидими вълни, които се опитват да ни разклатят. По думите й ако човек успее да държи чашата стабилно и да запази себе си, бурята остава само отражение, а не реалност. „И тогава въпросът не е накъде отиваш, а много по-големият – накъде пътуваме всички ние“, посочи Желязкова.
Авторката разглежда „Отпечатък“ като търсене на следата, която човек оставя след себе си – видима, разпознаваема и оригинална по същността си. Тя поставя акцент върху отговорността към собствения живот, към паметта и към наследниците. Желязкова подчерта, че всеки от нас носи отговорност за пребиваването си и за начина, по който сме крачили в дните си. „Нашето съвремие чака отпечатването на делата ни чрез разказ на реалния ни живот“, добави Снежана Желязкова.
Тя обясни, че книгата следва утвърдената структура в творчеството й – разкази, афоризми и финален по-дълъг текст. По думите ѝ в новото издание това е родовата й хроника по бащина линия – за Желязковия род.
Авторката определя книгата като естествено продължение на предходните си шест заглавия, които също следват концептуална линия. По думите й „Отпечатък“ е нейният философски трактат чрез образи на съвременници. „Тя е продължение, но се рови във връзката ни с природата и времето – нищо случайно няма, трябва да разчитаме знаците, но не винаги ни се отдава“, каза Желязкова.
Тя заяви, че процесът на създаване на творбата й започва от лични спомени, които вади рано сутрин и превръща в разкази. Героите са вдъхновени от реални хора и съдби и са разпознаваеми най-вече за самите тях. „За аудиторията това са кратки хроники на съдби с повик да обмислим своята“, заяви авторката. Тя отбеляза, че едно от най-сериозните предизвикателства се оказва създаването на родовата хроника. По думите й родът е в залеза си, а изворите на информация са оскъдни. Според Желязкова всеки трябва да знае откъде идва, защото в паметта и ДНК-то се крие същността ни.
Снежана Желязкова подчерта, че в книгата се открояват няколко основни тематични линии – човешките съдби и емоции, фолклорът и родовата памет, педагогическите послания и социално-философските размисли. Тя посочи, че търси силно съпреживяване от читателя, като желанието й е „на книгите й да се плаче“, защото според нея това е най-честната реакция.
Като учител по призвание тя вплита в текстовете си ценности като доброта, трудолюбие, отговорност и уважение към знанието. Според авторката ако поне за един човек тя е пример, това вече е отпечатък. Тя добави, че първите читатели на „Отпечатък“ са редактори и близки, поради което все още няма широка обществена реакция.
Желязкова работи и по нов проект в различен жанр – сатиричен роман с героиня Шутовица, реализиран експериментално със съдействието на изкуствен интелект. По думите й това е опит за съвместна работа с „въображаем знаещ партньор“, като водеща остава авторската й роля.
Към младите автори, които тепърва ще оставят своя „отпечатък“ в литературата, тя отправя послание да търсят своя почерк и да се стремят към майсторство. По думите й до това се стига с много четене, обмислени знания и учене през целия живот.
Представянето на „Отпечатък“ ще се състои през май в Разград. За събитието се подготвя и символичен жест към гостите – малка серия ръчно изработени сапуни с отпечатък.