Озоновата дупка над Антарктида се увеличава

Озоновата дупка над Антарктида се увеличава през пролетта в Южното полукълбо, съобщи АФП. 
През последните 20 години размерът на дупката в озоновия слой се увеличава всяка пролет, независимо от забраната на някои химически субстанции, които биха могли да допринесат за изтъняването, се казва в научно изследване, публикувано през тази седмица. 
Озоновият слой предпазва Земята от опасната слънчева радиация. 
Стратосферният озонов слой се намира на разстояние от 11 до 40 км от повърхността на Земята. Той действа като филтър за ултравиолетовите слънчеви лъчи, които могат да причинят рак, да увредят имунната система и дори ДНК на живите организми. 
В средата на 70-те години хлорофлуоровъглеродите, широко използвани в производството на аерозоли и хладилници, бяха посочени като главната причина за изтъняването на озоновия слой. Изтъняването всяка година води до образуване на дупки, а най-голямата такава е над Антарктида. 
Протоколът от Монреал от 1987 г., забраняващ употребата на хлорофлуоровъглероди с цел резорбиране на дупките, се смята за успешен пример за международно сътрудничество по отношение на околната среда. 
През януари експерти на ООН постигнаха съгласие във връзка с прогнозите си за озоновия слой. Според тях той трябва да се възстанови до 2066 г. над Антарктида, до 2045 г. над Арктика и до 2040 г. над останалата част от земното кълбо. 
Независимо от намаляването на хлорофлуоровъглеродите обаче, дупката над Антарктида все още не се е свила в значителна степен, се казва в изследването, публикувано в сп. "Нейчър къмюникейшънс". "Шест от последните девет години се характеризират с тънък озонов слой и големи дупки", каза пред АФП Аника Сепала от факултета по физика на университета в Отаго, Нова Зеландия, която е и съавтор на изследването. "Възможно е в атмосферата да се образува нещо друго - например заради климатичните промени, и то да влияе на възстановяването."
Дупката в озоновия слой над Антарктида се отваря най-много през септември и това продължава до ноември, когато е сезонът на пролетта в Южното полукълбо. След това дупката постепенно се запълва. 
Според изследователите дупката се отваря по-бавно през септември, което е знак за възстановяване благодарение на намаляването на хлорофлуоровъглеродите. През октомври тя достига максималния си размер. Нивото на стратосферния озонов слой е намаляло с 26 процента между 2004 и 2022 г. според сателитните данни.
Намаляването на хлорофлуоровъглеродите според протокола от Монреал остава стъпка в правилната посока, подчерта Хана Кесенич, която е водещ автор на изследването. "Нашите заключения са, че тези големи дупки, формирани наскоро, не са провокирани единствено от хлорофлуоровъглеродите", каза тя. 
Според химика Сюзън Соломон, специалист по озона, която не е сред авторите на изследването, резултатите трябва да се четат през призмата на последните "изключително необичайни години". Както е доказала тя през 2020 г., дупката в озоновия слой се е увеличила с 10 процента заради ефекта от големите горски пожари в Австралия. Изригването на подводния вулкан Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай в Тихия океан през януари 2022 г. също е редуцирало нивото на озона в стратосферата, показва изследване, публикувано в сп. "Протоколи на Националната академия на науките" (Proceedings of the National )Academy of Sciences (PNAS).