Паметта – и личната, и колективната, е в основата на писането, каза писателят Желяз Кондев в Сливен

Паметта – и личната, и колективната, е в основата на моето писане, каза писателят Желяз Кондев по повод представянето на ноемврийски брой на сп. ЛИК на Българската телеграфна агенция, чиято тема е „Литература и памет“.
Творецът отбеляза, че първите му детски спомени от село са от 1956 г. „Учителят ме изпитваше, аз говорех, говорех, и накрая винаги питаше: „Татко ти влезе ли в ТКЗС-то?“ Вдигах рамене. „Знаеш, знаеш… Седни си – тройка!“ После не ме приеха и в комсомола. Това бяха първите неща, които ми показаха как ще протече животът ми. Но и ме амбицираха – трябваше да направя много повече от другите, за да бъда забелязан. Детските спомени са тези, които ме подтикнаха да израсна в творчеството“, допълни Кондев.
Сред писателите, оказали му най-силно влияние, той посочи Йордан Вълчев, Димитър Мантов, Цончо Родев, Гео Донев и преводача Кръстан Дянков, „който ми даваше безценни съвети и ми влияеше на писането“.
Попитан за най-забележителния си спомен от работата по книгите, той отговори: „Аз не просто следвам героите си – аз живея с тях. И когато трябва да взема решение, си казвам: „А как би постъпил моят герой?“. В момента пак живея с Левски – завършвам последната част от поредицата. Най-трудният период. Много е лесно да обвиняваме поп Кръстю“.
Кондев остро критикува липсата на историческа памет у българите. „Работата е тръгнала още от покръстването на България. Цар Борис, колкото и да го уважаваме, че е въвел християнството, избива интелигенцията – цвета. От роба, което е останало – какъв интелект ще излезе от него? По-късно – 9 септември. 60 хиляди българи са избити – цветът на нацията. И как да израснат талантливи хора? И сега ни управляват техните внуци и правнуци. И как да прогресира България?“.
Особено разтревожен е за бъдещето на българския език. „След 50 години моите книги ще трябва да се превеждат, за да ги разберат младите. Ние сме единственият народ в Европа без закон за езика. Не уважаваме себе си“, каза Желяз Кондев.
На въпроса има ли бъдеще литературата у нас, отговорът му е, че в близките години – не. „Не само литературата, а и българският език го няма да го има“, отбеляза той. 
„Мен не ме интересува какво ще кажат за моите книги. Интересува ме да разберат за какви хора съм писал – за Левски, за Ботев, за Чинтулов, за Добри Желязков“, подчерта в заключение писателят.
Писателят Желяз Кондев през 2025 г. навършва 80 години. Той е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.
През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за български театър в Тараклия, Молдова. Днес този театър е професионален и всяка година поставя по две български пиеси. Кондев е член на Управителния съвет на Съюза на независимите български писатели. От 2006 г. съвместно с Община Сливен организира Националния конкурс за поезия на името на Дамян Дамянов. Участва и в църковното настоятелство на храм „Света Богородица“ в Сливен, като е сред основните дарители за неговото изографисване.
През 2008 г. е отличен с приза „Благодетел на годината“, а през 2012 г. получава наградата „Д-р Иван Селимински“ за принос към културния живот на Сливен. През 2025 г. Съюзът на българските писатели го удостои с награда за принос към съвременната българска литература.