Параклисът на връх Кръстец пази спомена за преминаването на мощите на свети Иван Рилски през Тревненския край

Параклисът на връх Кръстец в Стара планина пази спомена за едно от значимите събития в историята на почитта към свети Иван Рилски – преминаването на мощите на светеца през Тревненския край. Това заяви Ива Донкова – иконописец и екскурзовод в Музея на иконата в Трявна към Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Националния пресклуб на БТА в Габрово. Там беше представен августовският брой на списание ЛИК „Свети Йоан Рилски - 1080 години небесен закрилник на българския народ“. 
Историята за пътя на мощите и за почитта към светеца е тясно свързана с местната духовна и художествена традиция, каза Ива Донкова. По думите й през 1195 г., когато цар Иван Асен I пренася мощите на свети Иван Рилски от Средец към Търново, процесията спира за седем дни на връх Кръстец. Причината е необходимостта да бъде завършена голямата манастирска църква на хълма Трапезица, където мощите трябвало да бъдат положени.
На мястото на Кръстец по-късно е изграден параклис, посветен на светеца. В него стенописите са съсредоточени върху образа на свети Иван Рилски и са изпълнени в строг византийски стил. Сред сюжетите е и пренасянето на мощите на светеца – събитие, което свързва светинята с историята на Тревненския край.
Донкова отбеляза, че образът на свети Иван Рилски се променя в българското изкуство през различните исторически периоди, като най-ранното известно изображение на светеца е стенописът в Боянската църква от 1259 г. В него са характерни аскетичният образ, подчертаният контур, геометризираните гънки на одеждите и по-сдържаната цветова гама.
С течение на времето иконографията се развива, като в изображенията се появяват различни символи – монашеският кукол, кръстът, броеницата и свитъкът. Всеки детайл и цвят има свое значение и е свързан с духовния образ на светеца, обясни специалистът.
Особено място в тази традиция заема Тревненската иконописна школа. През Възраждането местните зографи съчетават влиянията на западното изкуство със съхранените средновековни и византийски канони. За разлика от някои други възрожденски школи, тревненските зографи не се стремят към пълна реалистичност и триизмерност на образите, а запазват акцента върху духовното и символичното.
Сред примерите за изображения на свети Иван Рилски, свързани с тревненски зографи, Донкова посочи творби на представители на известните зографски фамилии Захариеви и Витанови, чиито произведения са разпространени в различни храмове и манастири в страната.
Тя подчерта, че именно през Възраждането сцените от живота на светеца започват да заемат по-значимо място в иконите и стенописите. Образът му често е поставен в центъра, а около него са представени отделни моменти от неговия живот, чрез които се разказва историята на светеца и неговия духовен път.
Според Ива Донкова Тревненската възрожденска традиция й е особено близка именно защото съчетава по-стария византийски стил с новите художествени влияния. Характерни са по-ярките цветове, пастелните и нюансирани тонове и запазването на основните канони на иконописта.
Тревненският възрожденски стил позволява да се съчетаят различни художествени елементи, като същевременно се запазва духовната същност на иконата, посочи Донкова.
Историята на свети Иван Рилски, преминаването на мощите му през Тревненския край и традицията на местните зографи показват връзката между духовната история на региона и неговото художествено наследство. Параклисът на Кръстец остава материален знак за тази връзка и за паметта за пътя на мощите на светеца през Стара планина, отбеляза Ива Донкова.