Паша Христова е родена на днешния ден преди 80 години

„Когато Паша пее, ние имаме чувство за стабилност. Не глас, това е инструмент, който пее. При това топло, артистично“, казва композиторът Йосиф Цанков за певицата Паша Христова (1946-1971), от чието рождение днес се навършват 80 години.
Тя е родена под името Парашкева Христова Стефанова в София. Започва професионалния си път като чертожничка в Института за електрокари, където работи близо шест години. Въпреки това, мечтата ѝ да стане певица се оказва по-силна и я отвежда в Българското национално радио (БНР), където постъпва в новосъздадената Студия за естрадни изпълнители. Там талантът ѝ е забелязан от композитора Иван Стайков, в чийто клас се обучава и успешно завършва през 1965 г.
През 1966 г. записва първата си песен – „Щъркелът пристигна пак“ по музика на Зорница Попова, съпроводена от оркестър „Студио 5“ с диригент Божан Хаджиев. Още с този запис Паша демонстрира не само силния си глас, но и изключително чувство към модерните за времето музикални стилове, включително суинг и шейк. През следващите години тя изгражда богат и разнообразен репертоар, отличаващ се с драматична емоционалност и високо изпълнителско майсторство.
ПЪРВИ ЗЛАТНИ ГОДИНИ...
През 1967 г. участва на фестивала „Златният Орфей“ с песента „Дъждовете започнаха“, която ѝ носи трета награда в конкурса за български изпълнители. Скоро след това записва „Спри, време“ – песен, с която впечатлява не само с вокалните си възможности, но и с умението си да предава силни човешки емоции. Именно с нея представя България на фестивала в Сочи през 1968 г. и печели златен медал – първия си голям международен успех.
Същата година става солистка на оркестър „София“, ръководен от диригента Димитър Симеонов. Заедно с оркестъра изнася концерти в редица страни от тогавашния социалистически лагер. За нея създават песни едни от най-изявените български композитори и поети, сред които Зорница Попова, Георги Костов, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Николай Арабаджиев и други. Така се раждат емблематични произведения като „Колко те обичам“, „Пет часа“, „Скрита любов“, „Янтра“, „Повей, ветре“, „Остани“ и най-популярната ѝ песен – „Една българска роза“.
ИМАШЕ САМО ЕДНА ПРЕТЕНЦИЯ – ДА ПЕЕ
„За разлика от повечето си колеги, Паша нямаше грандомански претенции. Имаше само една претенция – да пее!“, казва Димитър Симеонов (1932-2019, саксофонист, цигулар, диригент, композитор, аранжор, първият преподавател по саксофон в консерваторията, автор на учебни помагала по специалността). 
Заради впечатляващите си интерпретаторски качества, Паша Христова е определяна като универсална певица. Според критиката, освен с драматичните си изпълнения, тя се отличава и с изключителна лекота в по-нежния и стилово сложен жанр боса нова, и това личи в песни като „По пътен вятър“, „Предчувствие“, „Утрото ще ни срещне пак“ и „Кажи ми“, в които съчетава вокална техника с деликатна емоционалност.
Стремежът ѝ към разнообразие се проявява и в изпълненията на популярни чуждестранни песни с български текстове. Благодарение на нейния талант, много от тези произведения се свързват именно с нейното име, а не с оригиналните им изпълнители. Сред тях са „Една година любов“, „Аз, ти и розите“, „Песен за теб“, „Щастливи заедно“ и „Нека този миг да спре“, които затвърждават мястото ѝ сред най-обичаните български естрадни певици.
ТРИУМФЪТ ПРОДЪЛЖАВА
Периодът 1970-1971 г. е най-успешният в творческата кариера на Паша Христова и ѝ носи най-голямото обществено признание. През 1970 г. тя печели трета награда за изпълнител на третия международен фестивал „Златният елен“ в Брашов, Румъния. Същата година, заедно с Мими Иванова и Мария Нейкова, е отличена с наградата на публиката в Пролетния радиоконкурс за песента „Яворова пролет“ по музика на Светозар Русинов и текст на Димитър Точев.
Най-големият ѝ успех идва през юни 1970 г. на фестивала „Златният Орфей“ в Слънчев бряг. Там Паша Христова впечатлява както журито, така и публиката с изпълненията си на песните „Една българска роза“ и „Повей, ветре“. Песента „Една българска роза“ печели първа награда, а „Повей, ветре“ е удостоена с голямата награда и златната статуетка. Този триумф утвърждава Паша Христова като една от най-ярките звезди на българската естрада.
До трагичната самолетна катастрофа през декември 1971 г. Паша Христова успява да постигне още един значим международен успех. На фестивала в Сопот, Полша, тя изпълнява песента „Ах, този дивен свят“ – българска версия на творбата на Чеслав Ниемен – Dziwny jest ten świat. Изпълнението ѝ е високо оценено и ѝ носи първа награда за интерпретация на полска песен.
БЯЛА ПЕСЕН...
На 21 декември 1971 г., едва на 25 години, Паша Христова загива при самолетна катастрофа. На летище „София“ при излитане катастрофира самолет „Ил-18“ на Българската гражданска авиация (БГА) „Балкан“ със 73-ма пътници на борда. В него пътуват дейци на изкуството за дните на българската култура в Алжир. Сред тях са Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов и Янка Рупкина. При удара на крилото в пистата .корпусът се пречупва на две и самолетът избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. Загиват 30 души, сред които Паша Христова. Останалите се спасяват, като сред тях са Борис Гуджунов, Мария Нейкова и Янка Рупкина.
След внезапната ѝ смърт признанието към таланта ѝ продължава. Песента „Бяла песен“ по музика на Димитър Вълчев и текст на Петър Караангов е избрана за „Мелодия на годината“ посмъртно. След кончината ѝ излиза първата и останала единствена грамофонна плоча на певицата. През 1972 г. Паша Христова е удостоена посмъртно със званието „Заслужил артист”.
Съдбата обаче не ѝ дава възможност да запише песента „Унес“ по музика на Димитър Вълчев и стихове на Елисавета Багряна. Тя е трябвало да направи този запис след завръщането си от гастрол в Алжир.
През 2006 г. Българската национална телевизия (БНТ) продуцира филма „Музикални следи“ на режисьора Моника Якимова по повод 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 г. БНТ излъчва филма „Здравей, обичам те“ с автор и режисьор Олег Ковачев по повод 40 години от трагедията, в която тя загива. На Паша Христова е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София.
/ДД
/БС/ДС/ отдел „Справочна“

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: в. „Вечерни новини“, бр. 253, 30.12.1991; в. „24 часа“, бр. 127, 15.5.1993; в. „Дневник“, 20.11.2006; https://old-news.bnr.bg/hristobotev/post/100082431/pasha-hristova-40-godini-ot-golyamata-tragediya; https://www.bgestrada.com/bgestrada/index.php?q=content/Паша%20Христова; https://btvnovinite.bg/bulgaria/51-godini-ot-smartta-na-pasha-hristova.html; https://www.youtube.com/watch?v=6IDNyJ3M26U&list=PL2nmowa6MOSYqRpsFC2h40Z0nh-Nm6emS&index=1; https://play.bnt.bg/titles/188