Павел Койчев е една от звездите на „Аполония“, каза доц. Георги Лозанов

Павел Койчев е една от звездите на „Аполония“, каза директорът на дирекция „ЛИК“ на БТА доц. Георги Лозанов. Днес Койчев и Лозанов представиха втората част на книгата „Пластики и прочити“ в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“.
Първата част на изданието включва работи на Павел Койчев с текстове на доц. Лозанов за тях от началото на промените до 2009 г., а втората - от 2010 г. до сега. 
На събитието присъстваха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, директорът на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева, художникът Греди Асса, приятели и близки на Павел Койчев.
Изпълнителният директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова каза, че форматът „Цената на успеха“ тази година се открива със срещата с Павел Койчев и доц. Георги Лозанов. „Смисълът на това събиране тук е, че всяко нещо има цена - цената на много труд, на много лишения, на много нерви, на хубавите постижения също“, обясни тя.
Преди време бях изчислил, че Павел Койчев е прекарал 150 хиляди часа в ателието си. Той прави само това. Цената на успеха е цената на усилието, каза той. И това усилие е красиво. А когато това усилие даде резултат и хората да му се радват, това се нарича талант. И Павел Койчев е един от големите таланти, каза доц. Лозанов.
По думите му - много важен талант в съвременното българско изкуство. "Даже онзи ден го нарекох велможа – човек, който много може. Той оказва огромно влияние с това, което може да прави. Той в някакъв смисъл се превърна в трендмейкър на българското изкуство след промените", обясни доц. Лозанов.
По думите на директора на дирекция „ЛИК“ в БТА основен концептуален фокус на Павел Койчев е, че човек е създание на създателя си и трябва да остане в тази роля, а не да се самосъздава. „В изкуството на Павел Койчев има една много мощна трансцедентална диря, защото тя е разговор със Създателя“, отбелязва доц. Лозанов. По думите му можеш да се вслушаш в гласа на Създателя, да усетиш създателя само в изкуството. „И неговото изкуство винаги е било разговор със Създателя“, допълни той. 
По един или друг начин неговото изкуство влиза в диалог със Създателя. Появиха се православни пуритани, които очакваха той да представя такова трансцедентално мислене в православния канон, без той да има такова намерение. И не само да изискват те да са в границите на православния канон, а после да имат претенции, че не го спазва стриктно. Едно изкуство е толкова по-трайно във времето си, не толкова с материала си, а с интерпретациите, които поражда. Това е кражбата, обаче кражба на смисъл. Хората искат да притежават изкуството на Павел Койчев и да го подчинят на своите канони, каза още директорът на дирекция „ЛИК“.
Павел Койчев философства в скулптурата си във всички случаи. Той е в задочен спор с на идеята на Хайдегер за човешкото битие във времето. Павел Койчев създава една философия за човешкото битие в пространството, каза още доц. Лозанов.
Павел Койчев разказа, че създал първото издание заради красивите текстове на доц. Георги Лозанов. Така е и с второто, отбеляза той. Скулпторът допълни, че двете високи фигури на мъж и жена, които тази година са представени на „Аполония“ , били замислени преди четири-пет години. Нямал предварителна идея къде ще бъдат показани, но знаел, че иска да е на море. Преди две години Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство „Аполония“, вижда скулпторите на снимка и предлага на автора да ги покаже на фестивала.  Сега е доволен, че скулпторите са такива, каквито си ги е представял – отзад са мачтите, вижда се морето, тази морска атмосфера.
Доц. Лозанов отбеляза, че много от работите на Койчев, макар и създадени като временни, започват да имат своя дълъг живот благодарение на хора, които искат да ги приютят. Преди време дори някой откраднал творби, направени от тор и до днес не е ясно какво се е случило с тях. „Колкото и да създава Павел Койчев творби от временен материал, публиката му дава друг живот, ако ще да е с кражба“, каза той.
 
Според доц. Лозанов Павел Койчев има изключителен интегритет. Той не се включвал в кампаниите преди 1989 г., когато се правели масово паметници. Той няма паметници, той отрича правото на паметниците да бъдат изкуство, обясни доцентът.
Когато видиш негови неща, имаш учудване и някаква възбуда, каза художникът Греди Асса, който бе сред гостите в публиката.