Пенчо Славейков става любима фигура на много млади хора и намира своята „подводна“ слава през 80-те години на ХХ век, когато започнаха да се ровят пластовете на българската литература и литературоведите видяха модернизма. Тогава беше актуално да се говори за него и го преоткриха, тъй като фокусът се измести от реалистите и националните митове. Това мнение изрази проф. Антоанета Алипиева, която участва в дискусия, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков, в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) във Варна. Инициативата е под наслов „Пенчо Славейков днес“ и се организира от БТА.
Преподавателката е дъщеря на известния поет от 60-те години Петър Алипиев. Сподели, че неговото творческо поколение е било силно и ярко, известно като „априлско“ и по време на социалистическото управление се е ползвало с големи адмирации. През демократичните промени обаче то търпи инерционна омраза и демитологизация и е било ритуално „убивано“, като никому не е идвало на ум да „разопакова“ и открои отделни имена.
Тя смята, че поколението на 60-те години на миналия век е обичало много Пенчо Славейков, но сантиментите тогава са били на страната на Иван Вазов, който е бил сочен като творецът с най-голямо влияние върху пишещите. Даваше се приоритет на дарбата, на спонтанното и естественото, на разнообразието при Вазов, пред концептуалните дирения на Славейков, обясни Алипиева. Вазов е патриархът, обладава омировска дарба е спокоен вътрешно, че неговите песни все ще се четат, но все пак Славейков е бил много уважаван и никога не е премълчаван, добави тя.
Модератор на дискусиите в Националните пресклубове на БТА е поетът, литературовед и литературен критик доц. Йордан Ефтимов. Участници в разговора във Варна бяха още проф. Маргарита Пешева, проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, директорката на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна Радка Калчева и главните библиотекари Кристиана Димчева и Даниела Канева.