Пенчо Славейков е живо свързан с корените си и с историята, каза Калина Маджарова от Държавния архив в Стара Загора
Тя посочи, че Пенчо Славейков и живите свидетелства, които има за клането по време на Руско-турската освободителна война, безспорно имат отражение в творчеството му. Като подчерта, че това намира израз в най-крупното му и най-мащабно, макар и по-трудно разбираемо произведение – „Кървава песен“.
„Именно в „Кървава песен“, макар и под различна гледна точка, с епическата поезия той обезсмъртява това, което сме съпреживели, имали сме смелост да посегнем и да го постигнем“, каза Маджарова. И направи препратка към отбелязването през 2026 година на 150-ата годишнина от Априлското въстание.
В отговор на това модераторът на дискусията, поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов, посочи, че именно тази бележита годишнина от историята на България е изключително важен акцент. „Пенчо Славейков – модернистът, европеецът-творец, избира именно тези събития като тема и като сюжет на най-амбициозната си творба“, подчерта Ефтимов. И припомни, че „Кървава песен“ е огромно епично произведение.
По време на дискусията Калина Маджарова посочи, че местният Държавен архив не разполага с документи, свързани както със самия Пенчо Славейков, така и с творчеството му. „Но това не пречи, лично за мен като човек, като историк, да имам собствена гледна точка за неговото присъствие в българската литература, но и в българското общество“, обясни тя.