Пет вестника и три печатници има в Трън преди повече от век, разказа Станислава Георгиева, началник на Държавния архив в Перник

Пет вестника излизат в Трън между 1895 и 1901 г., а в града работят три печатници. Това разказа Станислава Георгиева, началник на Държавния архив в Перник, която гостува в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК, посветен на 180-годишнината от излизането на първия български вестник „Български орел“.
По думите ѝ първият местен вестник на територията на днешната област Перник е „Ерма“, чийто първи брой излиза на 2 януари 1895 г. в Трън. По това време градът е окръжен център, обединяващ Трънска, Царибродска и Брезнишка околия. Изданието има за цел да отразява критично обществените дела и да разобличава закононарушенията. Вестникът се отпечатва в печатницата на Димитър Карадимчов, а негов главен редактор и издател е Цветко Радков.
Освен „Ерма“ до 1901 г. започват да излизат още четири вестника - „Руй“, „Преглед“, „Знепол“ и „Младина“. Трите печатници в града са на Димитър Карадимчов, Захарий Пеев и „Труд“ на Тодор Клисаров. Зад изданията стоят предимно представители на местната интелигенция - юристи, учители, администратори и общественици. Сред тях са д-р Иван Златаров, бивш окръжен управител на Трън и редактор на „Преглед“, и адвокатът Петър Въжаров, редактор на „Знепол“, който по-късно е избран за народен представител, посочи Георгиева.
Местните вестници се превръщат в трибуна за защита на населението. Често се публикуват дописки за бедността в Знеполието, липсата на поминък и мъжете, принудени да напускат семействата си, за да търсят работа като строители в други части на България и извън страната. Сред основните проблеми е и транспортната изолация на Трънско. Липсата на добри пътища и железопътна връзка затруднява търговията, като продукцията на местното грънчарско училище трудно достига до пазарите в страната. Мечтата на трънчани за влак, който да свърже региона с останалата част от България, също намира място на страниците на печата, разказа Георгиева.
Заради пограничното положение на региона важно място заемат националните въпроси. След Берлинския договор вестниците проследяват съдбата на българите, останали извън пределите на страната, а след Ньойския договор - положението на населението в Западните покрайнини. Тези теми присъстват и в издания като „Западно ехо“, „Трънски страж“ и „Български запад“.
Наред със сериозните обществени проблеми старите вестници разкриват и любопитни подробности от всекидневието на хората. На страниците им се публикуват криминални хроники, съобщения за кражби на добитък, обяви за венчавки, смъртни случаи и продажби, както и реклами на шивашки ателиета, занаятчийски работилници и питиепродавници. Срещат се дори известия, чрез които местни общественици уведомяват съгражданите си, че няма да приемат гости по случай именния си ден, посочи началникът на архива.
Вестниците служат и като информационен канал за общинските и полицейските власти. Чрез тях се обявяват търгове, публикуват се съдебни съобщения и полицейски известия за издирвани лица. Особено оживени са страниците им по време на избори, когато се разпространяват политически прокламации и призиви към населението, включително да подкрепя просветени и образовани личности, отбеляза Георгиева.
За значението на местния печат свидетелства и документ от 1899 г., според който тогавашният министър на вътрешните работи д-р Васил Радославов препоръчва на общинските управления да се абонират за издавания в Трън вестник „Преглед“.
Първите вестници в Трън са с формат, приблизително колкото съвременния А4, и съдържат предимно кратки публикации. Някои излизат седмично, а други - веднъж месечно. „Ерма“ например се отпечатва всеки петък, а цената на някои местни издания в края на XIX век е пет стотинки.
Периодичният печат се развива и в Радомирско. Сред изданията, за които се съхраняват материали в Държавния архив - Перник, са „Труд“ от 1909 г., „Демократическа трибуна“ от 1911 г., „Нова България“ и „Блага дума“. В Радомир излиза и седмичникът „България“, свързан с името на общественика и краевед Стоян К. Бумбишев. От периода преди 1944 г. са запазени и отделни броеве на „Пернишки миньор“.
За по-новата история на региона ценен източник е вестник „Димитровско знаме“. В Държавния архив в Перник се съхранява периодиката му от създаването на изданието до края на 1989 г. и първите месеци на 1990 г. Екземпляри се пазят и в Регионалната библиотека „Светослав Минков“, където се извършва дигитализацията му, допълни Георгиева.