Певицата Карли Саймън е диагностицирана с болестта на Паркинсон

Певицата Карли Саймън разкри, че е диагностицирана с болестта на Паркинсон и се „учи как да живее“ с това „понякога плашещо“ състояние, съобщиха АП и Би Би Си. В специално изявление тя каза също, че наскоро е преминала лечение за рак на кожата.
Говорейки за болестта на Паркинсон, 83-годишната изпълнителка описва „непредсказуемото“ развитие на състоянието си. „Понякога съм толкова уморена, че изобщо не мога да започна деня. Друг път имам малко повече свобода да се движа, да мисля, да работя и да бъда себе си“.
„Не съм спряла да живея и не съм спряла да работя“, казва певицата, известна най-вече с песни като You're So Vain, Why и Coming Around Again.
Саймън добавя, че наскоро е претърпяла операция за отстраняване на раково образувание на лицето, което е „засегнало външния ѝ вид“. Операцията „ме накара да се притеснявам повече, когато излизам пред хора“, допълва тя. „Винаги съм била по-критична към външния си вид, отколкото някой изобщо може да си представи – има известна доза ирония в това, като се има предвид, че написах You're So Vain („Толкова си суетен“). Това просто ми даде твърде много поводи за размисъл“.
Болестта на Паркинсон е прогресивна, засяга мозъка, нервната система и контрола върху мускулите. Саймън разказва, че проблемите ѝ са започнали с артрит и в двете колена, и в едната тазобедрена става. Но тя така и не започнала да се движи по-добре след трите операции за смяна на ставите, уточнява Би Би Си.
„Беше ми трудно да се изправям от ниски столове и дивани, без някой да ми подаде ръка“, добавя певицата. „Прекалено меката мебел се превърна в мой враг. Веднъж седнала, имах чувството, че столът ме е погълнал и че можех да остана там завинаги – като гост, който сериозно е прекалил с гостуването си. Впоследствие имаше периоди, в които не можех да ходя без чужда помощ. Със семейството ми знаехме, че се случва нещо повече. След обстойни изследвания в клиника „Майо" бях диагностицирана с болестта на Паркинсон“, разказа Карли Саймън.
Музикантката приема лекарства и провежда терапия, но казва, че състоянието е съпроводено с моменти на тревожност, депресия и апатия. Саймън уточнява, че е решила да говори за диагнозата си, след като е получила писма, в които хората „любезно се интересуваха защо напоследък не се чува нищо за мен, питаха как съм и какво правя“.
Въпреки здравословното си състояние, наскоро певицата обяви, че издава нов албум - Comes In Waves, който ще излезе през август 2026 г. В прессъобщение се казва, че в албума Саймън отново ще се върне към познати теми като „любовта, паметта, семейството, равносметката и прошката, като същевременно оставя място за вътрешни противоречия, колебливи емоции и душевно израстване“.
Като едно от най-емблематичните имена на музикалната сцена през 70-те години, Карли Саймън е известна със своите искрени, водени от пианото поп химни и дълбоки психологически образи в песните си, допълва Би Би Си. Сред най-обичаните ѝ песни са хитът от поредицата за Джеймс Бонд Nobody Does It Better, както и Legend In Your Own Time - язвително описание на един арогантен мъж.
Всъщност тази втора песен е първообразът на следващия ѝ язвителен хит You're So Vain („Толкова си суетен“), посветен на актьора Уорън Бийти и на още двама мъже. През 2003 г. Карли Саймън организира благотворителен търг, на който предложи срещу заплащане отговора на голямата мистерия - кои всъщност са тримата мъже от песента. Победителят брои 50 000 щатски долара за разкритието, но при едно важно условие: да запази имената им в тайна.
В изявлението, потвърждаващо диагнозата ѝ, Саймън казва, че не разглежда състоянието си като „дар или благословия“. „То не е нито едно от двете“, пише тя. „Трудно е, фрустриращо е и понякога е плашещо. Все още се уча как да живея с него и как да го приема, без да чувствам, че съм предала нещо съществено от себе си. Все още пиша, пея, фантазирам, смея се, тревожа се, помня и от време на време се улавям в капана на някой прекалено мек стол“.
Певицата продължава: „Благодарна съм на децата си, на семейството, на приятелите, на хората, които се грижат за мен, и на медицинските специалисти, които ми помогнаха да премина през това. Тяхната любов и търпение ме крепяха в дни, когато собствените ми сили не бяха достатъчни. Сега се движа по-бавно, облягам се повече на другите, отколкото някога съм го правила, и се научих да приемам, че всеки ден ще изглежда малко по-различно. Но аз все още съм тук“.