Пясъчните структури под Северно море може да се използват за съхранение на въглероден диоксид, смятат британски учени

Пясъчните структури под Северно море могат да бъдат използвани за съхранение на въглероден диоксид, сочи ново проучване, предаде Пи Ей Медия/ДПА.
Анализ на Британската геоложка служба (BGS) показва как пясъците под Северно море могат да подпомогнат плановете на Великобритания за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS).
Технологиите CCS включват различни методи за значително намаляване на емисиите от големи индустриални източници като стоманодобивни заводи, циментови предприятия и топлоелектрически централи. Процесът се състои в улавяне на въглероден диоксид на мястото на източника, транспортиране и инжектиране в подходящи скални формации дълбоко под повърхността, обикновено на над 800 метра.
Геолозите от BGS работят по проучването на морската геология на централната част на Северно море и нейната годност за съхранение на въглероден диоксид, събран от големи индустриални източници. Според службата, това проучване може да разкрие едни от най-големите ресурси за съхранение на въглероден диоксид във Великобритания. Британското правителство инвестира 21,7 милиарда британски лири (29,7 милиарда долара) в проекти за CCS, припомня агенцията.
Джон Уилямс, старши научен специалист в BGS, посочи: „С оглед на сравнително малкия брой лицензии, издадени в момента за централно Северно море, задълбоченото геоложко разбиране е от ключово значение за реализирането на потенциала на региона с оглед съхранение.“
„Затова геолозите на BGS започнаха цялостна програма за по-добро проучване на пясъчниците като система за съхранение. Този проект ще подпомогне и решаването на регулаторни и оперативни предизвикателства, особено по отношение на налягането и взаимодействията между различните обекти за съхранение“, допълни Уилямс.
Въпреки че централната част на Северно море представлява около 60 процента от общия оценен капацитет за съхранение на въглероден диоксид във Великобритания, районът остава недостатъчно проучен по отношение на възможностите за дългосрочно съхранение.
Основните аспекти, които BGS разглежда, включват степента на свързаност между пясъчниковите слоеве, която влияе на налягането при инжектиране на въглероден диоксид, както и баланса между разпределянето на налягането и взаимодействията между съседни обекти, което определя капацитета за съхранение. Британската геоложка служба ще оцени още ефективността на важните уплътнителни слоеве над и между пясъчните формации, които могат да бъдат нарушени от различни геоложки явления или стари нефтени и газови кладенци. Те представляват потенциален път за изтичане на въглероден двуокис, ако не бъдат правилно оценени.
Мишел Бентъм, главен учен по декарбонизация и управление на ресурсите в BGS, заяви: „От края на 1990-те до началото на 2000-те BGS проведе новаторска работа за оценка на потенциала за намаляване на емисиите на парникови газове чрез съхранение на въглероден диоксид в скали край Великобритания, с цел ограничаване на климатичните промени и развитие на източници на чиста енергия.“
„Първоначалните изследвания се фокусираха върху възможностите за геоложко съхранение в южната част на Северно море и източната част на Ирландско море. Потенциалните обекти за съхранение, първоначално идентифицирани от BGS, са сред първите, получили лиценз и разрешение от North Sea Transition Authority (NSTA) за съхранение на въглероден диоксид“, допълни Бентъм.
„За да постигне целта си за съхранение на 170 милиона тона въглероден диоксид годишно до 2050 г., Великобритания ще трябва да разгледа и други географски райони извън вече проучените. Пясъчните структури под централната част на Северно море са сравнително слабо изследвани, но с огромен потенциал за съхранение на въглероден диоксид. Нашата цел е да оценим потенциалната геоложка система за съхранение в този регион и ускорено развитие на индустрията за CCS“, посочи Бентъм.