Писателят Димитър Петров Регин изследва обичта като висша форма на смисъл в „Една хромозома в повече“

Писателят Димитър Петров Регин изследва обичта като висша форма на смисъл в новата си книга „Една хромозома в повече“, съобщиха издателите от „Отвъд кориците".
Регин ще представи книгата „Една хромозома в повече“ на 13 май от 18:33 ч. в столичния бар Prison Bound.
Шест години след дебютния си сборник с разкази „Парченца живот“ писателят се завръща в полето на разказите и новелите, за да ни потопи в историята на Крокодила - млад човек, затворен от години в дома си в опит да излекува стара душевна травма. Светът на героя се преобръща, когато той разбира, че ще бъде баща на дете със синдрома на Даун, казват издателите.
Освен заглавната новела, книгата съдържа нови разкази, както и някои вече издадени в „Парченца живот“, но с нова редакция. Сборникът предлага както кратка проза, водена от емоцията, по стил по-близка до лирическите миниатюри, така и истории от ежедневието на всеки човек, казват от екипа.
„Историята на „Една хромозома в повече “ ме мъчи вече 37 години. Когато бях на десет, видях едно момиченце и оттогава не спирам да мисля за него. Тежеше ми на сърцето страшно дълго. Това момиче е прототипът на Аника. Преди 15 години пък срещнах първообраза на Крокодила. Двете истории някак се свързаха и най-накрая този разказ напусна сърцето ми“, споделя авторът.
„Хромозомата на страха, на пировата победа, е темата, която Регин изстисква от живота си, за да ни предаде като умел прозаик разказвач. В най-силното си произведение досега, Регин ни разказва за Крокодила - от душа на компания, до душа без компания, сам с фатализма си. Социалният коментар е ярък и всепоглъщащ, дисекция на едно общество, което въпреки че теоретично е в миналото, сякаш винаги дебне“, пише за творбата поетът Георги Славов.
„Любовта е единственото спасение от борбата със света, приятелите са най-верните клетки на тялото на човек, а всеки сам по себе си успява да заглуши страха - от миналото, за бъдещето, за това, което настоящето не можа да сбъдне. Битът убива любовта, за да я превърне или в спомен, или в носталгия, или във висшата форма на света - обичта. Теоретично се изследва логотерапията на Франкъл - когато си на дъното на дъното, имаш нужда от смисъл. В повестта се дава отговор какъв е този смисъл за човека - най-вероятно за всеки човек това е някой друг човек”, пише още Славов.
/КБ