Пламъкът на св. Йоан Рилски Чудотворец свети над нашия народ повече от 1000 години и ще свети неугасимо до свършека на света. Това каза архимандрит Дамян, който отслужи празнична литургия в църквата „Свети Йоан Рилски“ в Пловдив по повод 1080 години от успението на светеца, на когото е посветен последният брой списание ЛИК.
Според архимандритът великите аскетични подвизи на рилския светец, неговата непрестанна молитва, сълзите, които е проливал за собствените си грехове и за целия свят, всекидневната му борба с греха и злото, остават тайна за нас по Божията воля.
Йоан Рилски е разбрал, че в живота е потребно само едно – Царството божие, посочи духовникът и допълни, че именно тази цел са познали и изследвали светците. По думите му свети Йоан Рилски е погледнал към тази единствена цел, а всеки, който стори това, има само една мисъл – Бога, само едно чувство – любовта, и само един стремеж – доближаването до Бога.
Архимандрит Дамян цитира част от Завета на светеца - „Бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам“… Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светиите наши, които просияха като светила в света със своите добри дела“.
Православният храм "Св. Иван Рилски" се намира в пловдивския квартал "Кършияка". Според преданието още през XVIII в. в северното пловдивско предградие съществувал малък параклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подножието на Таксим тепе, пишат в историята на църквата в сайта на Пловдивската митрополия. През 1848 г. Стоян Чалъков - Големи издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото население в северната част на града. Няколко години по-късно храмът е построен, но на 3 март 1923 г. стихиен пожар унищожил до основи сградата. Оцеляла само камбанарията, построена в черковния двор. Още същата година започнало събиране на средства и през 1925 г. митрополит Максим положил основния камък, а през 1929 г. сградата на храма е завършена.